Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 69
Гордън Диксън
— Радвам се да ви видя отново — каза той и наклони глава.
— И аз — гласът й също бе променен.
Донал отмести поглед.
— Принц Уилям…
Принцът поздрави маршала и младия дорсаец.
— За мен е чест да се срещнем отново, Протектор Грим — вежливо каза Уилям. — Предполагам, че маршал Галт ви е поканил на конференцията. Това е много добре за мен.
— Да, наистина е добре за вас — отвърна Донал.
— Обичам на масата за преговори да седят млади, честни хора. Не се обиждайте, Хендрик. Обикновено младите по-лесно възприемат новото.
— Не възнамерявам да ви противореча. Аз съм войник — отговори Галт.
— Точно това ви прави особено опасен. Обикновено политиците се чувстват по-добре в компанията на хора, от които знаят какво да очакват. Честният човек винаги е проклятие за спекулантите.
— Жалко — намеси се Анеа, — че са много малко, за да попречат на всички спекуланти.
Тя погледна към Донал. Уилям се усмихна:
— Една избраница от Кълтис едва ли може да се отнася по друг начин с обикновените смъртни.
— Можете да ме върнете на Екзотика когато пожелаете — заяви Анеа.
— Не, не — Уилям се засмя и поклати глава. — Човек като мен се чувства добре само в компанията на такива прекрасни хора като вас. Аз съм потопен в жестока действителност. Това е моят живот и не искам друг, но понякога, просто за успокоение на душата, бих желал да отида за малко в манастир, където най-голямата опасност са бодлите на розите.
— Не бива да подценявате розите — обади се Донал. — Хората са водили войни само заради разликата в цвета им.
— Така е. Войната между Бялата и Червената роза, древна Англия. Но този конфликт, както и много други, е възникнал заради въпроса със собствеността. Войните никога не започват по абстрактни причини.
— Напротив — възрази Донал. — Войните започват точно по абстрактни причини. Подпалват ги хора на средна и дори на преклонна възраст, но воюва младежта. А тя има нужда от нещо повече, не само политически и практически мотиви, за да рискува Вселената да загине. Защото ако ви убият, с вас умира и Вселената.
— Доста необичайни разсъждения за един професионален войник — отбеляза Уилям. — Това ми напомня, че трябва да обсъдим нещо. Зная, че за вас най-важното в армията е подготовката по полевите войски и сте постигнали големи успехи в тази област. Това ме заинтересува. Каква е тайната ви, Протекторе? Ще разрешите ли да изпратя наблюдатели?
— Няма тайна. Успехът се дължи на един човек — полеви командир Ян Грим.
— А-а, чичо ви. Как мислите, дали не бих могъл да купя договора му?
— Боя се, че няма да може.
— Добре, пак ще поговорим за това. Чашата ми е съвсем празна. Кой иска да прави компания? По едно питие, а?
— Не, благодаря — каза Анеа.
— И аз не искам — добави Донал.
— Аз ще пийна — промърмори Галт.
— Тогава да вървим, Хендрик — Уилям се обърна към маршала и двамата се отдалечиха.