Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 36

— …и така, господа — продължи капитанът, — Щабът счита, че това е най-вероятното развитие на битката. Вашата задача, личната ви задача като представители на Щаба, е да наблюдавате. Искаме да знаем всичко, което ще видите, всичко, което ще забележите, всичко, за което ще се досетите. И, разбира се — той се забави за малко и добави с лека ирония — много бихме се зарадвали на пленник.

Отговори му дружен смях — всички знаеха колко е малка вероятността от залавянето на пленник на разбит кораб при скоростите и условията на космическия бой, дори и да успеят да го намерят.

— Това е всичко — завърши капитанът.

Офицерите по свръзката се надигнаха и тръгнаха към изхода.

— Един момент, Грим.

Донал се обърна. Позна гласа на Лудров. Командирът на Патрул тръгна към него. Донал също се придвижи.

— Искам да поговорим — каза Лудров. — Да изчакаме всички да излязат.

Стояха мълчаливо, докато и последният офицер по свръзката не напусна каютата. Капитанът също излезе.

— Слушам ви, сър.

— Заинтересува ме това, което казахте, по-точно което се опитахте да кажете, когато с маршал Галт обсъждахме предстоящата битка за Ориента. Какво имахте предвид?

— Нищо особено, сър — отвърна Донал. — Щабът и маршалът явно знаят какво правят.

— Може би сте забелязали нещо, на което ние не сме обърнали внимание?

Донал се поколеба.

— Не, сър. Не знам за плановете на противника повече от останалите. Просто… — Донал се загледа в мургавото лице на капитана и се чудеше дали си струва да продължи. След краха с Анеа избягваше да говори за внезапните си проблясъци, макар и да бяха логически правдоподобни. — Това е едно предчувствие, сър.

— Всички имаме предчувствия — нетърпеливо каза Лудров. — Как бихте постъпили на наше място?

— На ваше място? — Донал реши да говори без колебание: — Щях да нападна Нептун.

Челюстта на капитана увисна. Гледаше към Донал със смесица от изумление и недоверие.

— Кълна се в Космоса, сега не е време за шеги — каза той накрая. — Нима не знаете, че е невъзможно да се завладее цивилизована планета?

Донал си позволи лека въздишка. Направи опит да обясни това, което за него беше повече от ясно.

— Помня, че маршалът говори за това — започна той. — Но това е един от тези афоризми, които възнамерявам да опровергая с течение на времето. Но нямах предвид точно това. Не съм споменавал, че трябва да завладеем Нептун, а само да го нападнем. Предполагам, че техните генерали също четат афоризми като нашите. Когато видят, че се опитваме да направим невъзможното, те ще решат, че сме намерили способ да го направим възможно. По това как ще реагират бихме могли да разберем много, включително и това какво са намислили да правят на Ориента.

Изумлението на лицето на Лудров постепенно се смени с намръщена физиономия.

— Всеки, който се опита да атакува Нептун, ще понесе фантастични загуби.

— Да, но само ако атаката е истинска — прекъсна го Донал. — А нашата не е. Задачата ни е да нарушим вражеската стратегия с внезапен изненадващ фактор, а не да подлагаме корабите си на опасност.