Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 28

— Поразен съм от появата ви тук.

— Наистина ли, сър?

Близо половин минута принцът го оглежда мълчаливо.

— Не греша често — заяви той. — Но би трябвало да се утеша, защото винаги, когато направя грешка, тя като с вълшебна пръчица се свързва с моите най-големи успехи. Е, млади човече, с какво нечовешко оръжие сте се снабдили, та се осмелявате да се появите тук?

— Може би това оръжие се нарича „обществено мнение“ — отговори Донал. — Издигнах се в очите на войниците. Създадох си име.

— Да, така е — съгласи се Уилям. — Познавам това оръжие от собствен опит.

— Освен всичко друго, вие изпратихте поканата за тази среща.

— Точно така.

Без никакви предварителни признаци лицето на принца придоби толкова свиреп израз, какъвто Донал не беше виждал досега.

— Как посмяхте? — злобно просъска Уилям. — Как се осмелихте?

— Сър — отвърна Донал с каменно изражение. — Аз нямах избор.

— „Нямах избор“! Идвате при мен и имате наглостта да заявите, че не сте имали избор?

— Да, сър.

Уилям рязко се изправи. Наведе се над бюрото и се загледа в лицето на Донал. Очите му бяха точно пред очите на младия дорсаец.

— Заповядах ви да се придържате към моите разпореждания, нищо повече. А вие, героят, развалихте всичко!

— Сър?

— „Сър, сър“! Какво „сър“? Вие сте умствено недоразвит горски обитател! Вие сте глупак! Кой ви каза да се бъркате в работата на Хюго Килиън?

— Просто нямах избор, сър — твърдо настоя Донал.

— Нямахте избор? Как така?

— Аз командвам отряд наемници, сър — отговори Донал, без нито един мускул на лицето му да трепне. — Комендант Килиън ни увери в нашата безопасност в съответствие с Кодекса на наемника. Но уверенията не само че не бяха верни, а отгоре на всичко заряза отряда си на произвола на съдбата, и то на вражеска територия. Той е отговорен за смъртта на загиналите войници. Като старши по звание офицер след него аз бях длъжен да го арестувам и да го дам под съд.

— И го съдихте там, на полето?

— Така е записано в кодекса, сър — каза Донал и добави след кратка пауза: — Съжалявам, че се наложи да бъде разстрелян. Военно-полевият съд го изискваше.

— Пак тази липса на избор! — ядоса се Уилям. — Ще ви кажа едно нещо, Грим: междузвездното пространство не е за тези, които не умеят да избират правилно. — Той рязко се обърна, заобиколи бюрото, седна и вече успокоен продължи. — Добре. Можете да си вървите.

Донал се обърна и тръгна към изхода.

— Оставете си адреса на робота при вратата — настигна го гласът на Уилям. — Ще се опитам да ви намеря работа на някоя друга планета.

— Съжалявам, сър — каза Донал, като се обърна отново към принца.

Уилям го изгледа въпросително.

— Мислех, че ще престанете да се тревожите за бъдещето ми — поясни Донал. — Маршал Галт вече ми намери работа.

Известно време Уилям продължи да го гледа. Очите му бяха студени като на сфинкс.

— Ясно — бавно произнесе той накрая. — Е, Грим, пак ще се срещнем.

— Надявам се на това — отвърна Донал и излезе.

Но дори и след като затвори вратата зад себе си му се струваше, че усеща на гърба си погледа на Уилям.

Оставаше да направи още едно посещение, след което можеше да счита, че е приключил с работата на тази планета. Намери стълбите и се спусна един етаж по-надолу.