Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 14
Гордън Диксън
— А за какво? — Донал отново отпи от чашата.
— За храбростта — каза Ар-Дел и внимателно се вгледа в дорсаеца. — Вие храбър ли сте?
— Това е качество, необходимо за всеки войник. Защо ме питате за него?
— И никакви съмнения? Никакви съмнения?
Ар-Дел разклати питието в чашата си и отпи.
— Не се ли страхувате, макар и тайно, че в най-неподходящият момент ще ви омекнат краката, ще ви се разтупти сърцето и вие ще се обърнете и ще избягате?
— Разбира се, че няма да се обърна и да избягам — заяви Донал. — Все пак аз съм дорсаец! Що се касае до това какво чувствам, мога да ви кажа, че никога не съм изпитвал емоциите, описани от вас. А дори и да…
Над главите им се чу мелодичен камбанен звън, който прекъсна думите на Донал.
— Времеви скок след един час и дванадесет минути стандартно време. За доброто самочувствие на пътниците препоръчваме да вземат лекарството и да прекарат времевият скок в сън.
— Глътнахте ли хапчето? — попита Ар-Дел.
— Още не — отвърна Донал.
— Обаче ще го глътнете, нали?
— Много ясно — Донал с интерес се вгледа в събеседника си. — А защо не?
— Според вас приемането на медикаменти с цел избягване на неудобствата не е ли форма на страха?
— Глупости! — възмути се Донал. — Все едно да кажете, че обличането на дрехи с цел избягване на студа е форма на страх. Или че храненето с цел избягване на гладна смърт е форма на страх. Едното е въпрос на удобство, а другото е въпрос… — той се замисли за секунда, — въпрос на дълг.
— Храбростта е ваш дълг, така ли?
— Ако пренебрегнеш моментните си желания — да! — отговори Донал.
— Да-а — замислено проточи Ар-Дел. — Да-а — повтори той, остави празната чаша на плота и натисна бутона. — Мисля, че вие наистина сте храбър — заяви Моунтър, докато гледаше как се скрива празната чаша и се появява нова, пълна.
— Аз съм дорсаец.
— О-о, бихте ли ми спестили възхвалата на вашия произход? — рязко каза Ар-Дел и хвана пълната чаша. Когато отново се обърна към Донал, лицето му бе изкривено. — Има моменти, когато е нужна много по-голяма храброст. Ако нещата опираха само до произхода… — Изведнъж млъкна и се наклони към Донал. — Знаете ли, че аз съм страхливец? — прошепна той.
— Сигурен ли сте? — спокойно попита Донал. — Откъде знаете?
— Аз съм болезнено страхлив — шептеше Ар-Дел. — Страхувам се от Вселената. Какво знаете за математиката на социалната динамика?
— Математическа система, която прави предсказания? — попита Донал. — Моето образование има малко по-друг характер.
— Не, не! — Ар-Дел започна да се дразни. — Говоря за статистиката на социалните анализи при тяхната екстраполация за дълги периоди от време и с отчитане на нарастването на населението. — Още повече понижи глас. — Тя дава точен паралел със статистическата теория на вероятностите.
— Много съжалявам, но това не ми говори нищо — хладно каза Донал.
Ар-Дел неочаквано силно стисна ръката на Донал.
— Не разбирате ли? Съществува вероятност за всяко едно събитие, в това число и за всеобщо разрушение. То ще се случи, защото е възможно. Колкото повече се увеличават размерите на нашата социална организация, толкова повече нараства и вероятността от разрушение. Ще се унищожим сами. Просто няма друг изход. Вселената е само един костюм за нас, който дори не е надежден. Разрешава ни да растем прекалено бързо. Ще пораснем до критичната маса и тогава — той щракна с пръсти — край!