Читать «Контесата» онлайн

Първия път, когато го срещнах, не знаех кой е той. А и, честно казано, не ме интересуваше… поне в началото. Бяха минали само три седмици от погребението на дядо ми. Братовчед ми Питър, отървал се по някакво чудо без драскотина в битката край Ватерло, нещо, което обаче не можеше да се каже за душата му, както ми бе писал сам той, не можеше да се прибере у дома от Париж; французите, които според него живеели в някаква постоянна еуфория, първо трябвало да приемат Людовик XVIII — своя законен, макар и доста видиотен крал.

В момента, за разлика от французите, аз не бях в състояние да чувствам почти нищо.

Докато не го видях.

Бях в парка и разхождах Джордж, моя териер, който според някои бил грозен като самия дявол. Почти не забелязвах хубаво облечените хора, които се разхождаха в карети, яхнали породистите си жребци или просто пеша, като мен. С Джордж вървяхме мълчаливо, той — по навик, тъй като от смъртта на дядо ми бяхме заобиколени почти непрестанно от пълна тишина. Кучето не издаде звук, когато вдигнах една клонка и я хвърлих на няколко метра от него, за да ми я донесе. Друг път тази дейност обикновено го караше да лае истерично и да подскача, докато стисне между зъбите си плячката. Сега беше мълчалив дори докато ловуваше. Хукна да се добере до клонката, но бе изпреварен.

Мъжът погледна Джордж, усмихна му се ослепително и я захвърли пръчката на десетина метра по-нататък. Остана на мястото си, поставил ръце на хълбоците, като наблюдаваше териера, който, все така безмълвно, се стрелна с такава бързина, че малките му крачка не можеха да се различат. Но вместо да донесе клончето на любимата си господарка, т.е. на мен, той се запъти обратно към непознатия, размахвайки опашка като метроном, и постави плячката си при ботушите му.

— Джордж — извиках аз, — ела тук. Знаеш, че си кралят на кучетата. По-копринен перчем от твоя не е създаван. Господ те наблюдава всеки ден и е много доволен. Ела тук. Не искам някой да те открадне.

— Той наистина е чудесно животно — провикна се мъжът; аз разпознавам веднага сарказма, когато е толкова очевиден. — Да, той действително е благословен с изумително присъствие, но, кълна се, според мен не може да се мисли, че някой ще го открадне за откуп. Е, някои хора, естествено глупаци, биха казали, че с тази козина в червено и цвят на горчица, могат да го откраднат, само за да заслепят враговете си.