Читать «Кралицата дева» онлайн - страница 154

— Марек! — и сочеше към кулите на крепостта. Почти бяха стигнали градските порти, когато жените отново ги обкръжиха.

— Ето двама от тях! — извика една жена.

— Те ни държаха като затворнички! Отнеха ни правото да имаме съпрузи и деца! Да ги убием и да се освободим!

Жените препречваха пътя към отворената порта. Друга група жени буташе тежките крила на портата, опитвайки се да ги затвори.

— Тичайте! — заповяда Роуан. — И не убивайте никого!

Джура бе пощадена, но мъжете бяха нападнати. Инстинктивно Джура защити с тяло Роуан, към който жените насочиха оръжията, които имаха. Роуан наведе глава, за да се предпази от ударите и не забеляза как Гералт поваляше жените една след друга. Джура се увери, че любовта на Роуан към поданиците му се простира дотам, че той бе готов да ги защити със собственото си тяло.

Успяха да минат през градските порти. Жените ги преследваха известно време, но скоро изостанаха. Джура, Гералт и Роуан се насочиха към планините.

След като бяха тичали почти час, те спряха да си поемат дъх.

— Трябва да намерим останалите — каза Джура и чак тогава погледна към Роуан.

Бледата му кожа бе побеляла и по наметката му избиваше кърваво петно. Босите му крака също кървяха.

Джура обгърна майчински раменете му и го накара да седне.

— Аз трябва…

— Не — нежно го прекъсна тя. — Направи вече достатъчно. Време е да позволиш на другите да ти помогнат. — Джура изгледа Гералт. — Върви напред и намери останалите! Кажи им, че нашият крал е ранен и нека Дейр намери Брита — тя се обърна към Роуан. — Ако и ти мислиш, че това е което трябва да направим. Имам предвид…

Роуан се наведе и я целуна.

— Такова бе и моето намерение. След като намеренията ни съвпадат, няма значение, кой го е изразил пръв.

— Джура, аз… — започна Гералт.

— Върви! — сопна се Джура. — Причини достатъчно неприятности. Утре ще можеш да благодариш за живота си на своя крал.

Гералт непохватно се обърна и тръгна по пътеката да дири останалите.

— Джура, не съм чак толкова лошо ранен — тихо каза Роуан. Можеш да ме превържеш и ще тръгнем.

Тя използва ножа му, за да разреже туниката. Прегледа внимателно раната, оставена от острие на брадва върху рамото му.

Роуан докосна с ръка лицето й:

— Нарече ме крал и ланкон. Да не би да искаш да кажеш, че ме обичаш? Още ли се надяваш да умра, за да се омъжиш за Дейр?

Тя се вгледа дълго и изпитателно в сините му очи:

— Бях отгледана от Тал и възпитана да мисля за война. Обичах Дейр, защото той мислеше като мен. С Дейр аз винаги щях да поставям Ланкония над брака си. Ти винаги си ме обърквал. Разкри ми истинската любов — любовта към страната ни, която отхвърля войната, и любовта към мъжа, която е…

— Какво е?

— Любов, която ме изпълва — тя положи и двете си ръце върху лицето му. — Роуан, съпруже мой, ако умреш, мисля че и душата ми ще умре с теб. От сърцето ми капе кръв за всяка капка кръв, която се отцежда от раната ти. Тази… тази болка, която чувствам, когато съм близо до теб — не знаех, че е любов!