Читать «Кралицата дева» онлайн - страница 145

А той не бе разбрал! Собственото му усещане за провал се бе превърнало в гняв, който изля върху й. На Роуан до болка му се искаше да я намери, но Гералт се бе развикал, че щом ултените имат нужда от тях, те трябва да тръгнат с ултенските жени. Роуан обвини Гералт, че мислите му са съсредоточени под кръста и двамата едва не се сбиха. Дейр ги разтърва и неговите спокойни аргументи помогнаха Роуан кралят да надделее над Роуан човека. Дейр каза, че след като се намират близо до Яин, то Джура и Силеан сигурно са отвели Брита при него и сега там присъствието на Роуан не е нужно. Освен това Роуан не може да си позволи да обиди ултените, защото едва ли ще има друг шанс да стигне до закътаното им в планините поселище.

Неохотно, Роуан тръгна с ултенските жени. През следващите дни той непрекъснато трябваше да разговаря с жените, защото бе единствен от мъжете, който говори езика на ултените. Роуан бе обезпокоен от сексуалната освободеност на тези жени и ако бяха в Англия, той би забранил на своите васали да общуват с тях. Но не бяха в Англия и феарените, Гералт и Дейр се любеха с нова жена всяка нощ.

Докато другите се търкаляха в храстите, отдадени на плътски наслади, Роуан говореше с двете жени, които неизменно стояха около него. Те му разказаха за някои събития от новата история на ултените.

Преди петнадесет години странна треска бе връхлетяла племето от изток. Почти всички, дори в най-отдалечените ултенски села, се разболели. Жените бързо се възстановявали от болестта, но мъжете умирали един след друг — стотици, хиляди мъже починали. Когато треската отминала, оказало се, че са оцелели само една четвърт от ултенските мъже. До края на следващата година се разбрало, че оживелите мъже могат да заплождат жените само с женски рожби. Ето защо, от години насам Ултен е населен изключително от жени.

— Защо не отидохте при другите племена и не поискахте мъже? — попита Роуан. — Сигурно много мъже щяха с радост да дойдат при вас.

— Нашият крал Марек забрани — просто отвърна ултенката.

Роуан си представи колко са доволни останалите живи ултенски мъже сред тази многотия от жени, които са готови при първия знак с готовност да скочат в обятията им, за да бъдат любени и заплодени.

Когато стигнаха в столицата на ултените, страховете на Роуан се усилиха след като видя Марек — тлъст, гнусен, беззъб старец, заобиколен от красиви жени. Роуан се упрекваше, защото ултенските жени го бяха съблазнили да повярва, че искат обединение с другите племена и мъже за бащи на децата си. Сигурно жените наистина искаха това, но Роуан виждаше, че мазният, стар Марек няма никакво намерение да дели с други харема си. Марек просто искаше да докара неколцина чужденци, които да заплодят някои от жените му. После чужденците, Роуан в това число, щяха да бъдат убити.

Колко му липсваше Джура! Нейният скептицизъм и хладен разум щяха да го предпазят от доверчивостта му към ултенските жени. Сега му оставаше само да се ругае, че е постъпил като глупак — какъвто Джура непрекъснато твърдеше, че е. Мъжете, които го придружаваха, вече мислеха единствено за това колко жени ще успеят да любят през нощта. Роуан се тревожеше за това какво ги очаква след като изпълнят осеменителната си функция. Той трябваше да е готов с план за бягство, защото усещаше, че няма да ги пуснат да си тръгнат но живо по здраво. Марек не би искал да се разпространи вестта, че ултените са племе от жени, които живеят около дворец, пълен с несметни богатства. Марек доста се бе потрудил да създаде у другите племена впечатлението, че ултените са отчайващо бедни. Те излизаха отвъд своите земи облечени в парцали, покрити с нечистотии. Никой не изпитваше желание да проследи ултените и да посети техния град. Марек очевидно искаше да поддържа у всички заблудата относно своето племе и не можеше да остави Роуан и хората му да си отидат живи.