Читать «Кралицата дева» онлайн - страница 142

Не, уточни Силеан, не хора, а жени. Навсякъде имаше само жени — възрастни жени и много малко деца — всичките момичета.

— Къде са мъжете? — прошепна Силеан на Джура.

Тя не получи отговор. Мърляво облечен стражник блъсна Силеан напред и посочи торбите във фургона. Чак сега Джура разбра, че стражът е жена — мъничка жена, почти с цяла глава по-ниска от Джура и толкова слаба, сякаш всеки миг щеше да се пречупи.

— Какво направихте с нашите мъже? — попита Джура, показвайки признак на живот.

— Мъртви са — отвърна ултенската жена на завален ириалски. — Не искаме тук мъже — тя блъсна Джура и Силеан напред…

Джура и Силеан бяха отслабнали от оскъдната храна и дългото пътуване със завързани крайници, затова бавно сваляха от фургона претъпканите торби и ги подреждаха във вътрешността на дълга, каменна сграда. Докато двете работеха, много от малките ултенски жени спираха, наблюдаваха ги и разговаряха една с друга на своя странен, гърлен език.

Силеан ядно изгледа две ултенски жени, които сочеха към тях с Джура и обсъждаха височината им, клатейки глави.

— Чувствам се като вол, когото опипват, за да преценят силата му — каза Силеан на Джура и млъкна, защото една от жените надзирателки пъхна камшик под носа й. Жестът бе достатъчно красноречив.

Разтоварваха фургоните почти през целия ден. Когато свършиха, изморените Силеан и Джура бяха отведени до малка, гола каменна стая, в която имаше само два нара. Навън ходеха нагоре-надолу поне дузина ултенски жени.

— Джура! — прошепна Силеан от своя нар. Джура изсумтя в отговор.

— Трябва да избягаме! — продължи Силеан. — Трябва да отидем вкъщи. Трябва да кажем на хората какво се е случило преди да е избухнала война. Трябва да намерим Яин и… Джура, слушаш ли ме? Нямам идея как да се измъкнем и съм твърде уморена, за да измисля нещо.

— Защо искаш да отидем до Яин?

— За да завърша това, което Роуан започна — отговори Силеан с такъв тон, сякаш Джура би трябвало да знае за намеренията й. — Нужно е да намерим начин за обединение на племената. Ние, ириалите, ще ги обединим — дори само за да унищожим тези ултени които подло се промъкнаха и убиха краля на Ланкония.

За ужас на Силеан, хълцанията на Джура се превърнаха в невъздържан плач. Силеан не знаеше какво да прави. В Ланкония не бяха свикнали със сълзите. Тя се обърна настрана и се опита да заспи. Надяваше се утре да успее да говори с Джура за бягството.

Джура също се опитваше да заспи, но не можеше да спре сълзите си. Ланкония сякаш вече не я интересуваше Гералт нямаше значение, братът на Яин и синът на Брокаин също нямаха значение. Измъчваше я само загубата на мъжа, когото обичаше.

— Даже не успях да му кажа! — шепнеше Джура в тъмнината. — Господи, дай ми още един шанс! Ще му бъда истинска жена! — тя се задави от плач, унесе се и неусетно заспа.

Смехът на Гералт цепеше въздуха и отекваше сред белите, мраморни стени на ултенския дворец. Трите красавици срещу Гералт се усмихваха поласкани зад игралната маса от абанос и слонова кост.