Читать «Кралицата дева» онлайн - страница 136

А Джура щеше… Тя си помисли, че щеше да умре без Роуан. Толкова бе свикнала с нежността му. Със силата му. Колкото и да му се присмиваше и противопоставяше, той винаги бе достатъчно силен, за да запази самоувереност. А сега тя разбра, че той винаги се е съмнявал в себе си. Защо не бе му помогнала!

Джура отново погледна иззад дървото към Роуан и видя прегънатите му рамене, пречупеното му от усещането за поражение тяло. Тя трябваше да му помогне сега, веднага! Но как? Една англичанка сигурно би го прегърнала и погалила. Джура бе изненадана, че и на нея й се искаше да постъпи така. Искаше й се да обвие ръце около тялото му, да гали косата му докато той плаче на рамото й.

Така ще го накара да се чувствува още по-зле — реши Джура. Най-лошото щеше да бъде, ако му предложи съчувствие. Тя трябваше някак си да му върне самоувереността.

Роуан се бе изправил и гледаше тялото на Кеон. Очите на Джура отново овлажняха, докато гледаше опустошеното лице на мъжа си. След като така дълбоко скърбеше за смъртта на момчето, значи наистина се вълнуваше от съдбата на цяла Ланкония, а не само на Ириал. Тал правилно бе решил Роуан да бъде възпитаван в чужбина. Бил е прав, а Джура непростимо грешеше!

Сега трябваше да направи нещо, с което да поправи потресаващите си грешки. Тя безшумно се шмугна между дърветата, отдалечи се от Роуан, после се върна обратно, преструвайки се, че току-що идва. Вдигна доста шум, но Роуан не се обърна. Той просто стоеше с гръб към нея и гледаше изстиналото лице на Кеон.

Тя разкърши рамене.

— Какво правиш тук? — попита тя предизвикателно. — Трябва да вървим при феарените.

Роуан не се обърна. Искаше й се да протегне ръка и да докосне косата му, почти го стори, но в последния момент отдръпна ръката си.

— Какво е това? — попита тя високо, сочейки тялото на Кеон. — Оплакваш едно момче зерна? Или се страхуваш от гнева на Брокаин? Ако избухне война, ние, ириалите, ще победим!

— Няма да има война — спокойно каза Роуан. — Аз ще се предам на Брокаин. Надявам се, че това ще го смири.

Джура изтръпна, но успя да каже: — Добре. Тогава Гералт най-после ще стане крал. Роуан не реагира.

— Гералт трябваше да бъде крал от мига, в който Тал почина — продължи тя, но и с това не предизвика реакция у Роуан. — Все пак, преди да се принесеш в жертва, ще отидеш ли при феарените или не? Ще оставиш ли Яин напразно да чака Брита?

— Вече не ме интересува. Аз не съм ланкон. Съчувствието към него започваше да я напуска. Тя се намръщи:

— Вярно е. Ланкон никога не би се заел с толкова абсурдно дело като обединяването на племената. Това е невъзможно.

— Може би някой друг ще ги обедини — тъжно каза той. — Аз не успях.

— Не успя! Гералт ще царува по-добре от теб. Той няма да се занимава с обединяването на когото и да било. Няма да предизвиква смъртта на невинни момчета. — Джура наблюдаваше Роуан. Стори й се, че открива в него признаци на живот.

Той се обърна и погледна към нея:

— Гералт да обедини племената?

— Да, разбира се! Той ще свърши страхотна работа, не мислиш ли? Брита вече е опитала силата му и го познава. Трябва да опознае силата му и Яин.