Читать «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките» онлайн

Френската писателка Катрин М.мОтл е автор на 15 романа, но най шИш тия м трилогията с първа част „Жьлтишя мчм на крокодилите" (ИК „Колибри", 2010), гнклсдПдна от „Бавният валс на костенурките" и „Няшарщ ците от Сентръл парк са тъжни 0 понеделник“ Още първият от тези три роман.I Иключам Л списъка на 15-те книги, които се четат ни един дь*

'КАТРИНЧ

РПАНКОЛ

БАВНИЯТ ^ ВАЛС НА КОСТЕНУРКИТЕ

(редом с „Милениум" на Ларшон и „I 1«1|>ф1< >г .........

Зюскинд) - носи на писателката нечуИян у< ме» и и нарежда сред най-четените автори Пянкил пм ведена на 25 езика, а от книгите и (.1 прпц |у1НН над три милиона екземпляра.

В „Бавният валс на костенурките" героите от първата члст ня трили гията продължават своя изпълнен с любов, омраза, страдание, |мдч> ш н

изненади живот. В Кения крокодил е изял Антоан, съпругата му /I¹' •» .|.....

атинският автор на романа, който сестра й Ирис си е приписали, < е П<ч ла* дава на възтържествувалата справедливост, самата Ирис е нак.ияпд «я .и,.» згоизъм сжестока депресия. Прекрасният филип се влюбва в Жотфим, мш мс4(« 5и ще му отвърне с взаимност. Героите напредват по пътя на жиИомм ПнМнн упорито като малки костенурки, които се учат да танцуват 11и< типиннм нещата сякаш тръгват към щастлив завършек.

Цо деня, в който поредица от убийства нарушава задаващата се идилии

^ГКАТРИНЧ. ■

ЙГПАНКОЛЯ

БАВНИЯТ ВАЛС НА КОСТЕНУРКИТЕ

КАТРИН

ПАН КОЛ

БАВНИЯТ ВАЛС НА КОСТЕНУРКИТЕ

Превела от френски Румяна. Маркова

ИК „Колибри“ 2011

КаЛеппе Рапсо1

ИК „Колибри“, 2011

181М 978-954-529-970-4

На Роман

Ужасно е да се живее във време, в което чувството се възприема като сантименталност. Дано някой ден импулсивността да бъде призната за най-велико чувство и да се отхвърли превъзходството на интелекта.

Ромен Нари

ПЪРВА ЧАСТ

Имам колет - каза Жозефин Кортес на гишето в пощенския клон на улица „Лоншан“ в шестнайсети парижки район.

-    Франция или чужбина?

-    Не зная.

-    Името?

-    Жозефин Кортес... - тя произнесе буква по буква: - к-о-р-т-е-с.

-    Носите ли известието?

Жозефин й подаде жълтото съобщение с отбелязано „Получаване колет“.

-    Някакъв документ за самоличност? - вяло попита служителката, изрусена особа с мръчкав тен, зареяла поглед в празното пространство.

Жозефин извади личната си карта и я бутна към пощаджийката, която се бе заприказвала с колежка за някаква нова диета с червено зеле и черна ряпа. Тя взе картата и без да си дава много зор, си смъкна задника от високия стол и заразтрива с ръка кръста си.

Пое вяло по коридора и потъна някъде. Стрелката на минутите припкаше по белия циферблат на часовника. Жозефин хвърли с неудобство поглед към заформящата се опашка зад гърба й.

Не съм виновна аз, че са забутали колета и не могат да го открият, сякаш се оправдаваше тя, свила глава в раменете. Не съм виновна аз, че първо са го изпратили в Курбвоа, а едва по-юьсно са го доставили тук. И аз се чудя кой ли ми го изпраща. Дали не е Шърли от Англия? Но тя има новия ми адрес. Няма да се изненадам, ако в пакета има от прочутия чай, който си купува от „Фортнъм & Мейсън“, пудинг и дебели вълнени чорапи, за да ми топлят краката, докато работя. Шърли непрекъснато повтаря, че няма любов, а има само жестове на любов. Любов без жестове, добавя тя, е като море без сол, охлюви без майонеза, момина сълза без аромат. Шърли й липсваше. Двамата със сина й Гари бяха заминали да живеят в Лондон.