Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 10

Мисля, че тя успя да дойде на себе си първа. Вероятно ни бяха видели доста хора и някои дори се бяха пошегували. Бях постъпил като някой истински покорител на жени. Разбрах това по-късно, когато видях, че нашата обич и връзката ни не изненадва почти никого… Тези неща, разбира се, нямат никакво значение. Тя стисна леко пръстите ми и свали ръката ми надолу. Но дали това стана след секунда… или след няколко минути? Никога не разбрах отговора на този въпрос, не я попитах, но мисля, че и тя самата не знаеше. Озовахме се изведнъж залепени до бюфета, притиснати от останалите гости, които се струпваха към вратата. Още един смътен момент, от който си спомням само неясни неща. И въпреки това съм убеден, че цялата ми интелигентност и събудената ми за няколко секунди гордост са се опитали да ме спрат, да ме предпазят, да ме задържат на всяка цена. Сигурен съм в това… Но не си спомням нищо. Сякаш някаква треска ме подтикваше настойчиво; в плътта ми беше проникнала някаква тайна от друго измерение, защото това със стискането на ръката не беше желание, не беше похот… Дотогава си мислех, че съм обичал, предполагах, че няма да се спра на първата любов, онази, изживяна на двайсет години, че животът отново ще ме постави в центъра на живия пламък на страстта. Но по-късно осъзнах, че никоя любов, никоя страст, никое сливане дотогава не е било така цялостно; не бях познал подобно завладяване…

Спомням си също така, че без да разберем, двамата се бяхме озовали в съседната стая, онази с пианото и коледната елха. Вероятно, притиснати от гостите, се бяхме промушили покрай стената, с изгубени усмивки и нестихващо усещане за това, че сме близо, че сме заедно, един до друг. Едва когато отново седнахме един срещу друг, осъзнах, че големите й объркани очи са влажни, дълбоки, озарявани на моменти от топло женско сияние. Дотогава ги бях виждал по друг начин. С всеки час ми се виждаха по-различни; вероятно защото още не знаех как трябва да ги гледам. Всъщност това ми се струва най-сложното за научаване нещо в съзерцаването на любимата: да знаеш как да гледаш очите й. Понякога погледите ни се удрят толкова неумело в огледалото на очите на обичаната жена, че го замъгляват; или пък, още по-лошо, правят очите непроницаеми и им придават отблясък като от теракота или цветен емайл. Съществуват и свирепи погледи, които изтръгват или диво проникват в ретината, като я разкървавяват или я изпълват с мрак… Не зная как да ти обясня по-добре всички тези неща, които сега ми се струват трагично и тържествено значими, а в моментите, в които ги изживяваме, най-често ни се струват наивни или маловажни. Мен най-много ме измъчва тази подробност, че ако знаех как да гледам по определен начин очите на някоя жена, то целият ми живот би протекъл по различен начин… Известният анекдот за носа на Клеопатра ми се струва брутален. Много по-драматично е да осъзнаеш, че зависи от твоите сили, от твоя късмет — да видиш или да не видиш, да почувстваш или да игнорираш дадено нещо, дадено присъствие, нечия плът…