Читать «Пожелай ме скъпа» онлайн - страница 5

— Чувам какво казваш, мис Кингсли, но аз си знам по-добре. Кога ще престанеш с игричките и преструвките?

— И какво трябва да означава това!

— Знаеш много добре какво искам да кажа — изръмжа той. — Ти ми харесваш, но продължаваш да се преструваш.

Саманта не отговори. Дали бе ядосан? Той бе вбесяващ, твърдоглав, упорит, но не и опасен. До този момент. И все пак бе висок и як, с огромни ръце и широки рамене, мускулестото му и здраво тяло издаваше непосилен труд в мините. Той й бе разказвал за това и за причината, поради която стои в Денвър — обичал вълнението на големия град, а Денвър бил голям, приличал на източните фалове в своя растеж и благоденствие. За разлика от повечето градове, които бяха възникнали в началото на златната треска, Денвър бе оцелял и продължаваше да се разраства.

— Е, госпожичке?

— Какво?

— Не ми отговори. — Прокара нетърпеливо огромните си пръсти през червеникаво-златистата си коса и прикова настойчиво поглед в нея. — Кога ще престанеш да се преструваш, за да се заема сериозно да те ухажвам? Време е двамата с теб да си поговорим откровено.

— Ти и аз? — сопна се тя. — Между нас няма такова нещо като ти и аз. Не можеш ли да разбереш това с дебелата си глава?

— Я стига, жено! — извика гневно той. — Предупредих те тази сутрин, че търпението ми се изчерпва. Или започваш да се държиш по-приятелски с мен, или не отговарям какво ще се случи, когато се ядосам!

Саманта се втренчи в него, поразена, но не отговори. Избухването му я накара да бъде предпазлива. Той беше огромен, караше я да се чувства още по-малка от своите пет фута и четири инча. Добре разбираше, че е способен на насилие. Какъв шанс би имала, ако му се противопоставеше? И какво, за бога, бе сторила, та той да си мисли, че би приела с удоволствие ухажването му?

Том я гледаше заплашително, очаквайки отговора й. Саманта се намръщи. Как да се отърве от него? За бога, защо Ейдриън не дойде? Той можеше да спре това безумие.

— Мистър Пийзли, Том, защо не обсъдим това на път за фоайето? — Саманта се усмихна топло, надявайки се той да не се изпълни с подозрения поради внезапната промяна на отношението й към нея. — Можеш да ме придружиш до ресторанта, където ме чака приятелката ми, мис Олстън.

Но той поклати отрицателно глава.

— Ще останем тук, докато уредим този въпрос.

Упорството му така я вбеси, че забрави всяка предпазливост.

— Как можем да уредим каквото и да било, след като ти не искаш да ме чуеш? Простата истина е, че аз не те харесвам. Всъщност, от теб ми писна толкова, че започвам да те мразя. Разбра ли, мистър Пийзли?

С две крачки той се намери плътно до нея и се надвеси заплашително над крехката й фигурка. Саманта едва успя да си поеме уплашено дъх, когато той я сграбчи за раменете и грубо я разтърси. Главата й се отметна назад, лицето й бе съвсем близо до неговото, можеше ясно да види гневните пламъчета в очите му.

— Лъжеш! — изръмжа заплашително той и отново я разтърси. — Знам, че лъжеш. Защо? Очите й плувнаха в сълзи.

— Моля те, боли.

Той не разхлаби хватката си.