Читать «Стъкло с дъх на акация» онлайн

Малко преди Събитията — осемдесет и девета, Корекомът я бил нещо закъсал с плана и пусна, извънредно, партида Лади — с около по хиляда долара по-евтини. Който се вредил-вредил, че и ние.

Булката държеше на Самара, ние със сина — на седм йца, че й познаваме двигателя от петицата, а и Самарата имаше много пластмасови бутафории, като кихнеш — ще се разлетят… Да не говорим за предното предаване, а ние сме консервативни.

Взехме средно решение — седм йца, но зелена, според избора на дамата. Върнахме се по тъмно от склада в Бяла, не я вкарах в двора и… осъмна без ляв фар. Фар на седм йца — като телевизор — голям и никъде още го няма… Не ме питайте как скърпих нещо.

Не й потръгна на колата, още от началото!

Наложи се да се простим с Юри от Шумен и с Пешо Фурната и Снежа проведохме това невесело пътуване. Юрката имаше златни ръце; таман му потръгнаха работите… а и много се мъчи… Спомени разни… Беше добър и Човек! Новата кола така си и остана некоментирана и неодумана.

Окъсняхме и нощувахме на ранчото ни. Вечерта пийнахме за Бог да прости Юрката; няма да ни носи повече бумбарчета — шуменски тристаграмки бирички, направо от завода…

А сутринта имахме нужда — поне от по едно, ледено бумбарче. Имах познатото чувство, че някоя от гемиите ми е потънала. В устата — вкус, гачели съм ял извънземни занзибарци, а и Галинка се държеше подчертано непристойно. Дигаше патърдия, колкото за две Галинки — отвън, под орехите.

Галинка е кобилката на Гицин Гого. Гицин Гого е комшията ми, през две къщи, когото в много от Историите ми бях законспирирал под името Нашу Цецуо. Като прочете Историите, хареса се и заръча вече да фигурирал с истинското си име, както го знаели околовръст и някои и други.

Кобилката си я кръстил на една възпалавка бивша мома — Галинка, шетаща из селото; щото и кобилката ни се водеше, ни се караше. Буквално! Беше своенравна до немай-къде. За разлика от момата, не даваше да я впрягат. Ако ли успееха, хукваше, сякаш е от някой Жокей Клуб и обръщаше Гицин Гого в неподходящи за целта канавки. После върви разправяй, че не трябвало да се бият животните!

Галинка беше, може би, първата която оцени по достойнство новата ми придобивка. Дали зеленото й оказа някакво влияние, специалистите ще се произнесат, любимото й място за навъртане — все около и върху колата. Върху — щото стъпваше с предните копита на бронята и ръбаше улея свързващ тавана с колонките на вратите. Сякаш някой мой злонамереник я караше нарочно. Пръхтеше влажно на капаците, слагаше им с бърни пепел и пясък и си триеше главата.

Разгонваше, хем тяхните си, пуйки от покрива; които като на кънки — с огромните си нокти, на танцови и спортни двойки, с двойни аксели и незнам си какви приплъзгвания, се пързаляха по лаковото покритие и панорамните стъкла.

— Гицин Гого, — викам на комшията — виж там, направи нещо, колчем я вържеш, скъсва синджирите и пак връз колата…

— Няка, Ва! Няка! Ощ’ малко да порасти, шъ я пишем за шафьорските, тамън шъ и падне цената на колата ти, за зестра… Шъ са справи с теста. Ако ли — не ли, шъ гътнем агънце, колко зеха тъй книжки…