Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 2

Като закопчаваше ризата си, професор JTоури каза:

- Е, ще изкарам поне още годинка, нали?

- Още трийсет и осем годинки - усмихна се доктор Чалмърз. - Здравеняк като тебе не би трябвало да се тревожи от дреболия като маларията. Даже ако го е ухапала най-неприятната гадина, каквато може да предложи полуостров Юкатан. Разбира се, ще те втриса понякога, но няма нищо страшно. Между другото, кога се връщаш в Мексико?

- Никога, ако трябва да замина със съгласието на жена си.

- Да имах любяща жена като твоята Мери - отбеляза Чалмърз, - Юкатан щеше да си предлага маларията на други. Е, добре - той се опитваше да си внуши, че не завижда на скитащия етнолог, - никога не съм могъл да разбера какво намирате из онези чудати земи и градове.

- Факти - каза Лоури.

- Ами да, предполагам, че е така. Факти за първобитни жертвоприношения, за демони и дяволи… Слу-

шай, между другото, пуснал си много изящна статия миналата седмица в „Нюзпейпър Уикли“.

Вратата помръдна лекичко, но може би причината бе в хладния свеж полъх, повял от прозореца.

- Благодаря - отговори Лоури, като се опитваше да не покаже колко приятна му е похвалата.

- Разбира се - продължи младият Чалмърз, - почти си сложил глава на дръвника. Твоят приятел Томи сигурно е кипнал от подобна дързост. Нали знаеш, направо е влюбен в своите демони и дяволи.

- Харесва му да играе - каза Лоури. - Но какво означава това, сложил съм си главата на дръвника?

- Не се свърташ тук и не познаваш добре Джебсън - обясни Чалмърз. - Едва не разпъна на кръст един от по-младите математици, защото използвал името на „Атуърти“ при публикация в научно списание. Но дано нашият обичан председател не е видял твоята статия. Не мога да си представя, че старият скелет чете „Нюзпейпър Уикли“.

- А, това ли било - каза Лоури. - Мислех си, че говориш за моето твърдение, че такива неща не съществуват. Томи…

- Може и това да съм искал да кажа - каза Чалмърз. - Смятам, че всички дълбоко в душата си сме суеверни диваци. И когато ти се появяваш с високомерно изражение, за да се присмиваш на древната вяра, че демоните причиняват болестите и мъките, така да се каже, хвърляш кал в лицата на късмета и съдбата и би трябвало да си много, ама много сигурен в себе си.

- И защо да не съм сигурен в себе си? - усмихна се Лоури. - Никой срещал ли е лице в лице какъвто ще да е дух? Искам да кажа, никъде не съществуват потвърдени и записани случаи.

- Даже и виденията на светците ли? -

Чалмърз.

- Стига да гладува досгатъчно дълго, всеки ще има видения.

- Все пак - възрази Чалмърз, - твърде настоятелно предлагаш главата си, сложена удобно в кошница, на човека, който може да ти покаже съвсем истински демон…

- Добре, ще получи главата ми в кошница - съгласи се Лоури. - Приятелю, за човек на науката говориш доста чудновато.