Читать «Последното пътешествие на Ийон Тихи» онлайн - страница 8

Най-напред попитах мистър Джонсън как се казва. Той отговори, но отговорът му можеше да бъде или истински, или подвеждащ. Затова отидох в стаята, в която секретарката стоеше на телефона и започнах да й правя съвсем безцеремонни сексуални намеци с надеждата, че най-малко ще ме удари по лицето, в резултат на което щях да се убедя, че продължавам да съм в истинската, а не в някаква виртуална реалност. Но вместо да ме цапардоса за този sexual harassement, красивото момиче посегна към чантичката си и попита студено и делово дали ще отидем направо в хотела или първо ще вечеряме заедно. Бях вече инструктиран по копулаторните въпроси от братовчеда на Тарантога и — честно казано, се стъписах. Приключението обещаваше да е съвсем старовремско и едновременно с това невинно, при условие че се намирах в дълбините на съответно програмирана фикция, но въпреки това благосклонната реакция на момичето събуди друг вид мое безпокойство: значи, помислих си, съм привлекателен мъж, може би такъв, за какъвто е мечтала отдавна. Затова за всеки случай я заобиколих, както си стоеше вече с чантичката в ръка, и погледнах дългата редица книги в подръчната библиотека зад бюрото и. Успях да прочета няколко заглавия: Копуланти, Полисекс, Теория на неутралната копулатористика, Дневник на Игнатий Копулатрин, останалите не можах, защото на вратата се появи мистър Джонсън.

— Прочетете веднага това! — извика той като ми връчи някакви написани на машина листи. Вече нищо не разбирах. На първия лист, които ми подаде, се виждаше надпис: ВИДЕНИЕ НА ФАНТОМАТИЗИРАНИЯ ИЙОН ТИХИ.

Беше силно казано. Вдигнах глава и видях, че мистър Джонсън започва да си съблича сакото, а стана и по-лошо, защото секретарката остави чантичката си и също започна да се разсъблича. Бельото и беше бяло като сняг. Като видях, че търси на гърба си закопчалката на сутиена, хвърлих се с един скок през прозореца и полетях от двадесет и четвъртия етаж надолу.