Читать «Огненият патрул» онлайн - страница 4
Алекс Кош
— Благодаря ви — процеди през стиснати зъби.
— Жени — въздъхна Велхеор, облизвайки нокът. — От тях само проблеми. Ето че и един невинен вампир пострада. Между другото, не се учудвайте, но раните, нанесени от Висш вампир, не са лесни за изцеление и регенерацията тук няма да помогне. Изцелението трябва да си го заработите.
Пострадалият смирено наведе глава и не каза нищо. Зад гърба му надничаше уплашената вампирка. Въпреки че лицето й беше покрито с маска, Висшите вампири отлично почувстваха силата на нейните емоции.
— Някой друг иска ли да се оплаче? — с интерес попита Келнмиир.
Цялата тълпа от вампири, изглеждащи толкова самоуверени само преди минута, уплашено мигаше с очи и мълчеше.
— Не, разбира се — увери ги вампирът с издрасканото лице. — Вие казахте вашите… хора? Това как да го разбираме? Наистина ли ще трябва да помагаме на… хора?
— Щом съм казал, че ще помагате на хора… — тихо започна Келнмиир.
— … то вие ще помагате на хора — завърши Велхеор, не можа да се сдържи и добави: — А ако кажем, че трябва да помагате на тролове, ще помагате и на тролове. А ако…
— Спокойно, Вел. Мисля, че те вече разбраха какво искаш да кажеш — нетърпеливо го прекъсна приятеля му.
Нисшите вампири внимателно наблюдаваха гостите от столицата.
— И в какво ще се изразява тази помощ?
— Във всичко — кратко отговори Келнмиир. — Помагате във всичко, за което бъдете помолени, а понякога дори и за това, за което не са ви молили.
Започналият преговорите вампир очевидно искаше да зададе и други въпроси… но желанието по-бързо да напусне залата все още беше по-голямо от любопитството му.
— Ще го направим — примирено каза той. — А как ще познаем тези, на които трябва да помогнем?
— Много просто — отговори Велхеор, сядайки обратно на стола. — Чували ли сте за новото постановление на Главния Съветник, временно изпълняващ задълженията на император?
Вампирите дружно поклатиха глави.
— О, да, разбира се, не знаете — усмихна се Велхеор. — Накратко, от сега нататък във всеки град, в зависимост от големината му, ще се изпратят определен брой Патрули. Знаете ли какво е Патрул?
Вампирите отново поклатиха глави.
— Патрулът — това е новото формирование за поддържане на реда, който се съставя изцяло от Майстори.
— И ще трябва да помагаме на Майстори? — Вампирите бяха ужасени.
— Да — рязко отговори Келнмиир. — Още един риторичен въпрос — и броят на вампирите в този провинциален град ще започне да намалява много бързо.
— Във вашия град ще има няколко от тези патрули — сякаш нищо не се е случило, продължи Велхеор. — Трябва да помагате само на един конкретен Патрул — този, в който ще е вампирката от Дневния клан. Разбрахте ли?
Пограничните вампири бързо закимаха.
Висшите вампири напуснаха кръчмата половин час по-късно. Леко намалялата компания местни вампири прелетя малко по-рано, като носеха със себе си гърненце с пепелта на бившия си предводител.
Преди да напусне, Велхеор се доближи до собственика на кръчмата и дълго време обсъжда нещо с него. В резултат на това удовлетворения вампир връчи на стреснатия човек кесия с монети и надраска нещо с нокът по дървения плот.