Читать «Огненият патрул» онлайн - страница 11

Ударът го отхвърли на няколко метра и той тежко удари пода. Но Невил беше здраво момче и една снежна топка не беше достатъчна, за да го изкара от битката. Доста пъргаво скочи на крака и успя да избегне още една Ледена стрела. Но въздействието от ледената топка не беше минало и следващата Ледена стрела го улучи. Със забита в рамото ледена висулка той падна на пода и не направи повече опити да се изправи.

Гледах с крайчеца на окото си какво се случва с Невил, но нищо не можех да направя. Той беше твърде далеч, а всичко се случи твърде бързо…

Но три от моите Огнени птици все пак достигнаха един от Водните. Прекалено време отдели той да се радва, че е отстранил Викерс старши и твърде късно обърна внимание на птиците — те вече бяха преминали по-голямата част от разстоянието до него. Не успя да издигне щита си и Огнените птици го атакуваха от три страни. Резултат до тук 2–1 в наша полза…

Канех се да помогна на Алиса да се справи с останалите трима противника, когато с крайчеца на окото си забелязах някакво движение. Рязко се завъртях в мига, когато Алик, продължавайки дуела с Чез, хвърли в моята посока рояк от малки, с размер на палец, ледени стрелички.

Спешно трябваше да създам Универсална стена. Бързо възпроизведох сплитането, но в последния момент аз… не, не разбрах, по-скоро почувствах, че заклинанието няма да сработи, но вече беше твърде късно…

Вместо Универсална стена се получи нещо съвсем друго — една огромна Въздушна вълна, което буквално помете не само ледените стрели, но и намиращият се на пътя й Чез.

— О… — успях само да кажа, преди да получа удар в гърба и да падна на пода.

* * *

Тих глас с характерна интонация нашепваше:

— Нашата служба е трудна и опасна… но на пръв поглед като че ли не изглежда така…

Разбрах, че по някаква причина съм загубил съзнание, а сега виждам поредния странен сън. И осъзнах, че този сън, както и всички подобни сънища, означават нещо. Сякаш е точно това, което…

* * *

Отворих очи и полежах неподвижен за известно време, опитвайки се да разбера какво се е случило с мен все пак. А когато си спомних, рязко подскочих, опитвайки се да се изправя на крака…

— О, събуди се — изграчи някъде наблизо смътно познат глас.

Бавно започнах да осъзнавам, че лежа на нещо меко, очевидно легло, а лицето ми е потънало във възглавницата. Опитите ми да се обърна по гръб не даваха резултат, явно бях вързан.

— Спри да се въртиш — посъветва ме дрезгавия глас.

— Чез? — уточних за всеки случай.

Той се засмя дрезгаво.

— Че кой друг очакваше?

— Какво е станало с гласа ти?

— Дреболия. В шията ми се заби една Ледена стрела. Друидът каза, че ще съм така още три дни.

Най-накрая се реших да задам въпроса, който ме вълнуваше:

— Спечелихме ли?

— А ти как мислиш? — отговори с въпрос Чез.

— Не ме плаши — казах напрегнато. — Значи спечелихме ли или…

— Или — Чез въздъхна. — Направиха ни на пух и прах.

— Но как? — извиках и почувствах остра болка в гърба.

— Даже не знам как да ти обясня…