Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 3

— Преди около две седмици — започна мисис Джордън — Елеонор избяга с Дъглас Хепнер.

— А кой е Дъглас Хепнер?

— Скитник, пътешественик, търсач на удоволствия. Той е фалшив като тридоларова банкнота.¹

— Тя е избягала с него, за да се омъжи?

— Това ни беше съобщено в последствие.

— Доколкото разбирам, вие не сте присъствала на бракосъчетанието.

— Разбира се, че не. Те просто избягаха. Моят съпруг, баща ми и аз бяхме заминали извън града през уикенда. Когато се прибрахме у дома, намерихме телеграма, в която тя ни съобщаваше, че се е омъжила.

— Откъде беше изпратена телеграмата?

— От Юма, щата Аризона.

— Смятате ли, че те наистина са се оженили?

— Мистър Мейсън, не знам какво да мисля и как да постъпя с Елеонор. Отдавна престанах да я разбирам. А и тази фотография във вестника… много хора ще я познаят… Ето защо толкова бързо дойдох при вас. Разбира се — побърза да се оправдае тя, — Елеонор вече пет пъти е попадала в неприятни ситуации. И винаги някой от нас бързаше, за да й помогне. Повече от всеки друг й помагаше баща ни и… с една дума тя е неговата любимка. Но Елеонор тръгна по много лош път — смята, че е задължително да завърти главата на всеки мъж. Тя е много привлекателна и се възползва докрай от това.

— Мразите я, напи? — сухо попита Мейсън.

— Да, прав сте, не я обичам — избухна мисис Джордън. — Още от петгодишна създава грижи на баща ни.

— Вашата майка жива ли е? Тя поклати отрицателно глава.

— Казахте, че Елеонор е ваша доведена сестра.

— Ще ви обясня, мистър Мейсън. Аз съм се родила, когато баща ми е бил на тридесет години. Сега съм на двадесет и… по-точно на тридесет. Баща ми е на шестдесет. Майка ми умря, когато съм била на пет години. След това, когато навърших осем, в живота на баща ми нахлу тази Сали Ливейн.

— Майката на Елеонор?

— Да. От момента, в който срещна баща ми, тя си постави съвършено ясна и конкретна цел — вкопчи се в него и успя да измъкне всичко, което можеше. Тя му пееше дитирамби и на всяка крачка го уверяваше, че обожава всеки косъм от главата му. Тя искаше да има семейство и Елеонор се появи като нормален резултат от този план — не защото Сали Ливейн беше привързана към семейството, а по простата причина, че тя разбра — докато баща ми има мен, не ще може да вземе връх. Беше нужно дете — нейно и на баща ми…

— Тя почина ли?

— Да. И при това съвсем неочаквано. Ще ви кажа съвсем честно, мистър Мейсън, аз не съм лицемерна. Когато навърших единадесет години, аз можех да се оправям в живота толкова добре, колкото и сега. Бях радостна, че тя умря. И сега съм доволна и не съжалявам за това.

— След това вие сте израснала заедно с Елеонор?

— Да. Стараех се да бъда не само нейната по-голяма сестра, но понякога и майка. По това време аз все още обичах Елеонор. Разбирате ли, ненавиждах нейната майка, но нямах нищо против Елеонор.

— Омразата сигурно се появи по-късно — предположи Мейсън.

— Да, по-късно.

— Кога по-точно? — опита се да уточни той, като хвърли бърз поглед към Дела Стрийт.