Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 21

— Дъглас Хепнер?

— Точно така.

— Казвай — настоя Мейсън.

— Представяш ли си, Дъглас Хепнер е комарджия. При това професионалист. Специализирал се е в покера. Преди това е работил на ролетка. Подмамвал е богати и неопитни партньори и им е вземал парите. Създавал впечатление на човек, на когото можеш да се довериш — остроумен, общителен, с приятна външност, приятен глас, с една дума — интересна личност.

— Кога е било това?

— Преди четири години.

— С какво се занимава сега?

— Ако искаш вярвай, ако искаш — не, но сега преживява от премии.

— Премии ли?

— Точно така!

— И кой му ги дава тези премии?

— Правителството на Съединените щати.

— Защо?

— Знаеш ли какво правят американците, отишли на екскурзия в Европа? — попита Дрейк.

— Разбира се. Изпращат вкъщи красиви картички, купуват сувенири…

— И всяка трета жена, например, пренася контрабанда. Много често тя е съвсем дребна, но понякога възлиза на солидна сума.

— Е и какво? — загуби търпение Мейсън.

— Ето какво. Митниците в САЩ изплащат премии за информация, отнасяща се до внасянето в страната на контрабандна стока. Да допуснем, че някоя си мисис Риарбемпер носи брилянт за десет хиляди долара. Тя ще се чувства в пълна безопасност, докато случайно не се изпусне някъде. Щом митницата получи сигнал, тя проверява много внимателно багажа на споменатата мисис.

Митничарите намират брилянта, конфискуват го и налагат съответната глоба. След това, ако тази мисис иска да получи брилянта си обратно, то тя може да го откупи. Държавата получава от това добри пари и съвсем естествено е заинтересована да получава подобна информация и да пази в тайна източника и. Затова тя добре заплаща.

— Ясно — сухо отбеляза Мейсън.

— Сега съм сигурен, че ти е ясно защо в началото поисках да ти опиша обстановката, в която отлично се вписва личността на Дъглас Хепнер. Преди около две години той тръгнал за Европа, предполагайки, че ще може да изкарва добри пари от игра на комар на кораба. Но се оказало, че това не е толкова просто. Големите параходни компании никак не обичат професионалните играчи, които измъкват пари от пътниците. Затова Хепнер със своите приятни маниери, с познаването на живота и с умението си да се сближава много бързо с хората, както се казва, пуснал в действие своите уши и очи. Започнал да завързва познанства сред пътниците, поддържал тези познанства и в Европа. По този начин се сдобивал с пълна и точна информация за ценности, изнасяни — незаконно от Стария свят. Пътуванията на Хепнер се изплащали много добре и затова той започнал все по-често да предприема подобни пътешествия.

— А преди три месеца на кораба, пътуващ от Европа за Америка, той се запознава с Елеонор Корбин — направи извод Пери Мейсън.

— Точно така — отговори Дрейк.

— И ти предполагаш, че Елеонор е една от тези, които пренасят контрабандно скъпоценни камъни?

— Съвсем спокойно е можела да го направи, защото вече е участвала в подобни афери.

— Интересува ме следното — информирал ли е някой митницата за нея и дали тя действително е пренасяла контрабанда?