Читать «Любов по неволя» онлайн - страница 2

— Вие твърдите, че престъпниците са използвали моя магазин, за да си разменят информация. Честно казано, мистър Марч, като виждам как се държите, не съм склонна да повярвам в нито една дума от онова, което ми наговорихте.

Мъжът извади от джоба си сгънат лист хартия.

— Оспорвате ли, че тази бележка беше скрита в една от вазите ви?

Лавиния хвърли бърз поглед към така нареченото „доказателство“. Само преди минути беше проследила, онемяла от смайване, как Марч натроши на парченца една прекрасна гръцка ваза. В нея беше скрито послание, което много приличаше на доклад на криминален престъпник до неговия работодател. Ставаше дума за успешно сключена сделка с пирати.

Лавиния вирна брадичка.

— Аз нямам никаква вина за това, че някой от клиентите ми е пуснал във вазата лично послание.

— Не е само един клиент, мисис Лейк. Престъпниците използват магазина ви от няколко седмици, за да поддържат връзка помежду си.

— Откъде сте толкова сигурен, сър?

— Наблюдавах къщата и вас лично в продължение на месец.

Очите й се разшириха. Изпита истински ужас от този отговор, произнесен с нахална небрежност, но в същото време побесня от гняв.

— Наблюдавали сте къщата и мен в продължение на цял месец? Шпионирали сте ме?

— В началото на разследването си предполагах, че принадлежите към престъпната на клика на Карлайл в Рим. Едва след някои допълнителни проучвания стигнах до заключението, че не знаете нищо за истинските занимания на така наречените ви клиенти.

— Това е нечувано!

Мъжът я изгледа с неприкрита подигравка.

— Да не би да твърдите, че все пак сте знаели?

— Никога не съм твърдяла подобно нещо. — Тя чу, че гласът й става все по-пронизителен, но не беше в състояние да овладее възбудата си. Никога в живота си не беше изпитвала такъв гняв и страх едновременно. — Живеех с убеждението, че всичките ми клиенти се интересуват сериозно от антики.

— О, нима? — Тобиас огледа пренебрежително зелените стъклени съдове, подредени грижливо на най-горната етажерка. В усмивката му нямаше и капчица топлина. — Но дали мога да се отнасям сериозно към твърденията ви, мисис Лейк?

Лавиния се вцепени.

— Какво означават тези думи, сър?

— Нищо не означават. Съвсем нищо. Просто установявам, че повечето ви стоки са евтина имитация. В магазина ви има само няколко наистина антични вещи.

— Откъде знаете? — изсъска злобно тя. — Само не ми казвайте, че сте експерт по античните вещи! Но по-добре да не обръщам внимание на наглите ви твърдения. Нямате право да твърдите, че притежавате някакви специални знания, не и след това, което натворихте в магазина ми.

— Абсолютно сте права, мисис Лейк. Аз не съм експерт по гръцката и римската античност. Аз съм само човек на сделките.

— Глупости! Никой разумен търговец не би изминал дългия път до Рим, за да преследва мистериозен престъпник на име Карлайл.