Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 225

— Вражда.

— А сега това, което не обичам. — Стрелна го с поредния си мрачен поглед. — Не обичам Тревър Грейнджър Чампиън. Голям пискун е.

— Ето, започна се.

Хийт нагласи по-удобно бебето в скута си, облегнато на рамото му.

Пипи остави диктофона, стана от шезлонга, седна на дивана до него и се взря недоволно в спящото бебе.

— Тревър ми каза, че мрази да го носиш по цял ден на ръце. Той иска да… го… оставиш.

Тъй като синът му беше само на шест месеца, Хийт силно се съмняваше, че езиковите му способности са достигнали подобни висини, но намали звука на телевизора и се обърна към ревнивото петгодишно момиченце.

— Мисля, че вече говорихме за това.

Тя се облегна на него.

— Поговори ми пак.

Той я прегърна през раменете със свободната си ръка. Пип нямаше да се успокои, докато всички мъже в този свободен свят не паднат в краката й, както обикновено се случваше.

— Трев е само бебе. При това досадно. Не може да си играе с мен като теб.

— И е голям ревльо.

Хийт изпита бащинска загриженост да защити мъжествеността на сина си.

— Само като е гладен.

Момиченцето вдигна глава.

— Чух стъпки на горния етаж. Май е време за десерта.

— Сигурна ли си, че не искаш да погледаш мача с мен?

— Я се осъзнай!

Това бе най-новото попълнение в речника й, но Пипи благоразумно го използваше само когато родителите й не бяха наблизо.

Хийт целуна покритата с нежен пух главичка на Тревър Грейнджър Чампиън, преди да тръгне след Пипи към горния етаж.

Цялата къща носеше отпечатъка на Анабел. Като пристъпи в дневната, той с наслада огледа удобните масивни мебели, дебелите килими и свежите цветя. На стената над камината висеше пъстроцветна абстрактна картина, която купиха в един дъждовен следобед от някаква галерия в Сиатъл. После отпразнуваха покупката със страстна любов. И двамата вярваха, че тогава бяха заченали сина си.

Застанали под картината и допрели глави, Порша и Фийби навярно заговорничеха как да покорят света. Моли се бе навела и слушаше бъбренето на дъщеря си. Останалите се бяха скупчили около Роузмари. Като забеляза съпруга си, Анабел се отдели от групата и го погледна, с онази усмивка, предназначена единствено за него. Той огледа Пип, членовете на читателския клуб и красивата си червенокоска. Точно това бе търсил през целия си живот. Жени, които винаги са сплотени.

— Има ли шанс през следващите десет минути да разкараш това сборище? — попита Хийт тихо, когато тя се приближи до него.

Анабел погали сина си по бузката и бебето инстинктивно се обърна към ръката й.

— Съмнявам се. Още не са изяли десерта.

— Сервирай им го на верандата.

— Дръж се прилично.

— Сега ми говориш така — прошепна той, — но по-късно ще запееш друга песен.

Тя се засмя, целуна го набързо, после докосна с устни бебето по главичката. От другия край на стаята Фийби Кейлбоу улови погледа му и двамата си кимнаха с взаимно разбирателство. Следващата седмица им предстоеше битка за новия договор на Дийн Робилард, но засега помежду им цареше мир.

Докато Пипи помагаше на Анабел да сервира десерта, той се качи с бебето горе, където бе устроил разширения си домашен кабинет. Остави сина си да спи в скута му, докато проведе няколко телефонни разговора. С пълноправен партньор като Боди, тежестта на работата значително бе намаляла. Вместо да ръководят най-голямата спортна агенция в града, двамата съсредоточиха усилията си да бъдат най-добрите и затова бяха много взискателни при подбора на клиентите, а и така упражняваха по-прецизен контрол. Новият отдел за жени, под ръководството на Порша, се разрастваше не с дни, а с часове, макар че тя също беше въвела доста строги критерии. Изминаха две години, откакто бе видял онова измъчено и трескаво изражение върху изпитото й лице. Изумително е как един щастлив брак и десетина килограма повече могат да променят характера на една жена.