Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 15

Освен баща й.

И братята й.

Престани да си проваляш живота, картофче, и се заеми с нещо практично, й бе написал изтъкнатият хирург в последния си имейл, като предвидливо бе сложил в копие и останалата част от семейството, включително две лели и три братовчедки.

Вече навърши трийсет и една, бе отбелязал преуспяващият финансист Дъг в картичката, която й изпрати по случай рождения й ден. На твоите години печелех по двеста хиляди годишно.

Баща й, бивш велик хирург, бе възприел друг подход.

Вчера изпратих топката направо в четвъртата дупка. Играта ми постепенно се усъвършенства. И, Анабел… отдавна е време да намериш себе си.

Само Нана Мирна я разбираше.

Ще намериш себе си, когато му дойде времето, скъпа — казваше й тя.

Липсваше й баба й Мирна. Тя също беше неудачница.

— Но в счетоводството има много широко поле за изява — не се предаваше майка й. — И се разширява с всяка изминала година.

— Моят бизнес също се разраства — заяви Анабел в налудничав саморазрушителен изблик. — Сдобих се с много важен клиент.

— Кой?

— Знаеш, че нямам право да съобщавам името му.

— Под седемдесет ли е?

Младата жена отново си заповяда да не се хваща на въдицата, но изглежда, неслучайно си бе спечелила репутацията на пълна неудачница.

— На трийсет и четири е. Мултимилионер.

— В такъв случай защо му е потрябвало да наема точно теб?

Анабел стисна зъби.

— Защото съм най-добрата, ето защо.

— Ще видим — смекчи тона майка й, но мигом побърза да забие ножа на майчинската си любов право в целта. — Разбирам, малката ми, че те дразня с моите наставления, но те обичам и искам да реализираш способностите си.

— Зная — въздъхна тя. — И аз те обичам.

Най-после разговорът приключи. Младата жена прибра мобилния си телефон в чантата, тръшна вратата и сърдито пъхна ключа в стартера. Може би нямаше да я боли толкова много, ако в думите на майка й не се съдържаше толкова много истина.

Докато се измъкваше от паркинга, се огледа в огледалото за обратно виждане и промърмори любимата дума на Джеймисън. Два пъти.

2.

Дийн Робилард влезе в клуба, издокаран като кинозвезда — ленено спортно сако върху широките рамене, диамантени обици на ушите и слънчеви очила «Оукли», скриващи сини като океана край Малибу очи. С бронзовия загар, модната набола брада и блестящата руса коса в елегантен безпорядък, постигнат с умело нанесен гел, този галеник на съдбата се възприемаше като драгоценен дар от Ел Ей за Чикаго. Хийт се ухили, доволен от възможността да се поразсее. Несъмнено момчето притежаваше стил и Градът на ветровете се бе затъжил за него.

— Познаваш ли Дийн?

Блондинката, която се опитваше да се увеси на дясната ръка на Хийт, не откъсваше очи от Робилард, докато красавецът раздаваше на тълпата прочутите си звездни усмивки. Тя трябваше да повиши глас, за да надвика поп музиката, връхлитаща от дансинга на «Уотъруъркс», където се вихреше тазвечерното частно парти. Макар че «Сокс» играеха в Кливланд, а «Булс» още нямаха мач в Чикаго, на купона имаше играчи от другите отбори, главно от «Старс» и «Беърс», както и от «Къбс», двама от «Блекхоукс» и вратарят на «Чикаго Файър». Сред бляскавата тълпа се виждаха неколцина актьори, една рок звезда и жени, десетки жени, всяка по-красива от другата — сексуалните придобивки на богатите и известните.