Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 10

— Всичко, което е нужно.

Огледа преднамерено бавно разрошената й коса, устните и шията, като закова очи върху гърдите й.

— Е… отдавна не са ме слагали да си легна.

Скованото й гърло се отпусна леко. Явно Питона си играеше с нея.

— В такъв случай защо да не предприемем нещо по въпроса в по-дългосрочен план? — Взе чантата си от изкуствена кожа и извади една папка с материали, които бе подреждала до пет сутринта. — Това тук ще ви осигури по-пълна представа за «Идеалната половинка». Посочени са всички услуги, които предлагаме, както и ценоразпис.

След като явно се позабавлява на неин гръб, той реши да премине към по-делови тон:

— Интересувам се от резултатите, а не от списъка на услугите ви.

— Ще има и резултати.

— Ще видим.

Анабел въздъхна неспокойно.

— Това означава ли, че…

Той вдигна слушалките и ги окачи на врата си, а кабелът се изви по ризата му като змийска опашка.

— Давам ви един шанс. Утре вечер. Искам да ме смаете с най-добрата си кандидатка.

— Наистина ли? — Коленете й се подкосиха. — Фантастично! Но… преди това ми е необходимо да уточня какво именно търсите в жените.

— Тъкмо ще докажете професионализма си. — Той вдигна слушалките. — В девет вечерта в ресторант «Сиена» на Кларк Стрийт. Ще ме запознаете с нея, но не си въобразявайте, че ще си тръгнете. Ще останете на масата, за да поддържате разговора. И без това работя като луд. Нямам намерение да се главоболя и с това.

— Искате от мен да присъствам по време на цялата среща?

— По-точно само за двайсет минути. После ще я отведете.

— Двайсет минути? Не мислите ли, че може да й се стори малко… унизително?

— Не, ако е подходящата жена. — Удостои я с непринудената си гаменска усмивка. — И знаете ли защо, госпожице Грейнджър? Защото точната жена е прекалено мила, за да се засяга от глупости. А сега изчезвайте оттук, докато не съм размислил.

И тя изчезна.

Анабел престана да трепери едва когато влезе в тоалетната на «Макдоналдс». Преоблече се в потниче, седем осми панталон и сандали. Днешното преживяване затвърди отдавнашната й фобия към змиите. Но другите жени едва ли възприемаха Хийт Чампиън така. Той беше богат, преуспяващ, красив. Всичко това го превръщаше в мечтания съпруг, ако преди това не изплаши кандидатките си до смърт, което беше доста вероятно. Оставаше само да му намери подходящата жена.

Отметна буйните къдрици от челото си и ги прибра с две шноли. Доскоро все се подстригваше късо, за да се справя по-лесно с непокорната грива, но закачливата прическа й придаваше повече вид на студентка от първи курс, отколкото на сериозен професионалист, затова накрая се примири с неизбежното и пусна косата си дълга. Сега не за пръв път съжали, че не разполага с излишни петстотин долара, за да отиде на фризьор и да я изправи, но едва си плащаше текущите сметки.

Прибра перлените обици на Нана в една празна кутия от ментови дражета и отпи глътка топла вода от бутилката, която бе взела от колата си. Шърман бе добре зареден: снаксове и бутилки с вода, дрехи за преобличане, дамски тампони и тоалетни принадлежности, новите брошури и визитните картички за фирмата й. Имаше дори и спортен екип, ако случайно й хрумнеше да потренира, което се случваше рядко. Наскоро добави и кутия с презервативи, пак за всеки случай, ако някой клиент внезапно изпита нужда от секс, макар че едва ли мъже като Ърни Маркс или Джон Нейджър биха били толкова импулсивни. Ърни беше директор на начално училище, обичаше децата, но се изнервяше в присъствието на зрели жени. А Джон бе хипохондрик, който не смееше да рискува със секс, ако партньорката му преди това не си направи всички необходими изследвания.