Читать «Отвъд» онлайн - страница 99

— Да си вървиш ли искаш?

— Да — отвърна Тавил бен Шахид.

— С този пакет?

— Разбира се! Така беше решено.

— От теб — да. Но не искаш ли да изчакаш аз какво ще реша? Защото аз си позволявам да бъда на малко по-друго мнение от теб.

— В какво отношение?

— По няколко пункта. Преди малко ти каза: «Аз намерих тези неща тук.» Наистина ли ти ги намери?

— Това няма значение.

— Не, защото тези предмети принадлежат на този, който ги е намерил, докато се решат нещата около тях.

— Това току-що стана.

— Не, защото някой си въобрази, че може да решава, без да има и най-малкото право за това.

— Мен ли имаш предвид?

— Да. Баш насир твърди, че вещите са откраднати от Мешхед Али, а Ел Гхани твърди, че той му е откраднал списъка, за да влезе в притежание на предметите. Двамата се намират тук на терен на хаддедихните, които трябва да се произнесат по случая. Хаджи Халеф Омар следователно има задължението да секвестира всичко, което се намира в килима, до произнасяне на присъдата. Това е правилното гледище и то е валидно. А твоето е погрешно и не важи.

Шейх Тавил ми хвърли дебнещ поглед и се приготви за бърз скок. Същевременно видях, че не бях единственият, който го бе забелязал. Кара стана от мястото си и даде вид, че има да върши нещо при една от лежащите наблизо камили. По младежкото му лице плъзна изразителна усмивка. Точно заради неговата младост бе сметнат от шейха на бени кхалид за безопасен. Той грабна чевръсто пакета и скочи, за да изчезне в мрака на нощта. Кара се засили и с дълъг скок се стовари изотзад върху Тавил по такъв начин, че беглецът се захлупи по очи в пясъка. Поиска веднага да се изправи, но не можа. Кара лежеше върху него и беше сключил здраво ръце около гърлото му. Естествено, няколко хаддедихни се нахвърлиха върху Тавил и се погрижиха да вържат така ръцете и краката му, че да не може да се движи.

Халеф също беше скочил, за да наблюдава светкавичния развой на събитието. Лицето му сияеше от радост, когато ми подхвърли думите:

— Сихди, добре ли го направи Кара?

— Отлично!

— Да, отлично! Жалко, че Ханнех, най-чудесната от всички майки, се намира далеч оттук и не можа също да го види. Какво ще правим с шейха на бени кхалид?

— Постъпи, както намериш за добре!

— В такъв случай можеш да бъдеш сигурен, че ще действам по твое желание.

— Щом е така, ще ти предам и още нещо.

— Какво?

— Пакета и меканците.

— Благодаря ти, че ме поставяш в положение, да процедирам като шейх на хаддедихните, без да се налага да питам някого за разрешение. Веднага ще чуеш какви мъдри решения ще взема.

Хаджи Халеф пристъпи с достойна поза към Тавил бен Шахид и каза:

— Ние ти доказахме кой решава тук. Веднъж аз вече те поучих с камшика, че хаддедихните от голямото племе шаммар добре знаят кои са и какво могат да постигнат. Ти не си го отбеляза и затова ще получиш повторение на моя урок. Навсякъде, където отидем, ние сме повелителите, следователно и тук. Ще правим каквото ни отърва, даже да имаше хиляда и още повече воини със себе си. Вярно, ти сключи с нас договор, който ние досега спазвахме и ще продължим да спазваме, но да не си мислиш, че съм ти вярвал? От мига, в който моят камшик те убеди, че Ханнех е най-благородното олицетворение на цялата прелест и земна красота, в сърцето ти кипи отмъщение към нас и макар да се опитваш да го скриеш, не можеш да ме заблудиш.