Читать «Отвъд» онлайн - страница 96

Тогава аз се изправих зад него. Той се обърна и ме видя, защото скалният връх вече не се намираше между мен и огъня.

— Аллах керим! (Аллах да се смили над мен!) — извика. Измъкнах ножа, оставих острието да проблесне пред очите му и тихо, но повелително се обърнах към него:

— Тук стоят още двама мъже. Виждаш ли ги? Само «гък» да си казал и ти забивам ножа в сърцето. Сядай!

Той се подчини. Принадлежеше към онзи род крадци, които са предприемчиви и хитри, но страхливи. Взех му оръжието от пояса и прошепнах на шейха и персиеца:

— Дръжте го здраво! Скоро ще се върна.

Отдалечих се, за да сляза. Той сигурно не беше сам при скалата и исках да пипна придружителя му без дандания. Едва бях започнал спускането, някой попита отдолу:

— Всичко там ли си беше?

— Да — отвърнах също така шепнешком.

— Идвай тогава! Ще те подкрепям.

Преднамерено направих последния скок така, че го съборих.

— Ама внимавай, де…

Повече не можа да каже, защото го бях склещил с две ръце за гърлото. Страхът го накара да занемее. Беше Бен Абадилах, синът на стария, също така страхлив като баща си. Остави се без съпротива да го замъкна до хаддедихна, на когото бяхме поверили камилите си.

— Доведи бързо, но тихо, петимата най-близки войни! — заповядах му аз.

Само след две минути те бяха тук. Предадох на двама от тях сина на Гхани и тръгнах с другите четирима към кладенеца, където огънят още не беше угаснал. Там видях спътниците на «любимеца на великия шериф» да стоят в очакване при камилите, които бяха вече натоварени с багажа и лежаха на земята в готовност. Мъжете не подозираха какво се е случило с техния предводител и сина му. Смятаха, че сме се отдалечили, и здравата се стъписаха от неочакваната ни поява. Нали не биваше да видим пакета, с който по тяхно убеждение Ел Гхани трябваше всеки момент да пристигне.

— Вие сте пак тук? — запита единият. — Защо се връщате?

— За да ви питаме къде е предводителя ви — отвърнах аз.

— Отиде някъде.

— Къде?

— Не знаем.

— Нали искахте да се молите? Свършихте ли?

— Теб какво те засяга това? Кой ти разреши да ни береш грижа?

Беше ми спестен подходящият отговор, защото в този миг дойде Халеф и каза:

— Сихди, изпълних заръката ти и после отидох до Ханнех, за да разсея евентуалното й безпокойство. Тогава ви видях тук и дойдох да те питам дали не се нуждаеш от мен.

— Идваш тъкмо навреме. Хората ти също могат да приближат.

Халеф сложи длани около устата за да усили звука и извика хаддедихните. Те бързо се появиха и обградиха меканците. Синът на Ел Гхани беше доведен от двамата войни, след което отидох с Халеф и Кара до скалата да доведа и стария. Шейхът на бени кхалид и персиецът бяха горе при него и го принудиха да слезе. После беше отведен до огъня. Разпалихме го, като хвърлихме в него известно количество джилал, от който бени кхалид бяха оставили наблизо запас. Това са «пити» изсушен камилски тор, служещ в пустинята за горивен материал.