Читать «Отвъд» онлайн - страница 220

— Накъде? — попита Халеф.

— Към Бир Хилу.

— Ще вземете ли Гхани?

— Да.

— И какво ще стане после с него?

— Ще го прогоним.

— Аллах! Няма ли да застреляте и него?

— Не. Той не е участвал в убийството, за което трябваше да отмъстим, а само притежаваше част от откраднатите вещи. Не е пролял кръвта на някой бени лам, така че и ние няма да вземем неговата. Онова, което е извършил спрямо вас и асакерите, си е само ваша работа. А и една самотна старост без сина за него ще бъде по-голямо наказание, отколкото бързата смърт.

— Това е вярно Ел Гхани отблъсна любовта, тя си отиде от него и сега той без любов ще се тътри към гроба. Сам си го поиска.

— Затова пък толкова по-здраво ще я задържим ние — каза Абд ел Дарак много сериозно. — Още при наблюденията, които направих при вас край Бир Хилу, установих поведение, което най-напред ме озадачи. Бяхте малко хора, а не се страхувахте от голямото надмощие на враговете, които, на всичкото отгоре, и щадяхте. После проявихте милост към убийците на войниците, вместо да упражните отмъщение. Вашите слова ми бяха предадени и също ми бе казано как сте погребали мъртвите и сте стреляли над техния гроб. Никой бен араб ^[139] не постъпва така. Към това се добавя и нещо друго. Докато един от моите бегачи се е криел в пясъка край кладенеца, за да ви наблюдава, четирима мъже се отдалечили оттам и минали близо до него. Той се промъкнал след тях. Те се изкачили на едни скали. Мюнеджията бил при тях. Той дълго говорил с висок глас. Моят съгледвач го слушал и ми доложи всичко, дори онова, което му беше трудно да схване. Докладът му не беше пълен и вероятно в много отношения погрешен, но аз заключих дълбоко в сърцето си някои неща, които ми бяха дали представа какво трябва да притежавам в живота, за да превърна смъртта в живот. Кои бяха тези мъже?

— Ефендито, Кхутаб ага и аз — отговори Халеф.

— Мога ли да чуя тези слова по-подробно от вас?

— Да. С удоволствие ще го сторим.

— Благодаря ти още сега.

Подаде ръка на хаджията и продължи:

— Вече казах, че мюнеджията беше неподвижен и тих, докато бе изпълнена присъдата над убийците. Но веднага след последния изстрел стана и дълго време говори със затворени очи такива проникновени слова за живота и смъртта, за любовта и справедливостта, че ние слушахме с молитвена вдълбоченост, с каквато никога през живота си не съм слушал някой хатиб ^[140]. Сякаш ангелът, който говореше чрез него, имаше намерението да прогони от сърцето ми всичко, което все още се таеше там срещу вас. Реших да се откажа от Канс ел Адха, също от вашите коне и хеджин, на която много повече бях хвърлил око отколкото на Съкровището от крайници. Но, странно, един глас в мен ме съветваше да ви покажа, че сме воини, които заслужават вашето уважение. Ето защо си поставих за цел привидно да ви нападна, и то така, че да ви надвия, без някой от вас да пострада. Това, разбира се, беше възможно само ако рискувахме да се спуснем по опасния откос там на пясъчната стена. На никого от нас не се случи нещастие и ще признаете, че и останалото ни се удаде добре. Гхани и мюнеджията бяхме оставили наблизо под стража. На същото място се намират и камилите, с които дойдохме дотук. Сега стана светло. Можем да потегляме. Нали ще яздите с нас?