Читать «Отвъд» онлайн - страница 108

Откровено признавам, бях почти убеден в провала. Не така стояха нещата с хаддедихните, които от напрежение не смееха да дишат и бяха готови да се впуснат напред.

— Става, отлично! — нашепна Халеф на своята Ханнех и на мен.

— Да, може би! — пригласи тя. — Внимавайте! Само още миг и ще търтят да бягат.

Аз все още се съмнявах. Но «най-добрата от всички жени» се оказа права, защото от огньовете се разнесоха викове:

— Ел хаял, ел хаял! (Призрака, призрака!) Аллах да ни закриля! Бягайте!

Всички налични крака, които не бяха вързани, се раздвижиха по най-бързия начин и само след няколко секунди не можехме да видим и един-единствен бен кхалид. Сега хаддедихните се стрелнаха напред начело с Халеф. Аз ги последвах, но по-бавно. Ханнех всъщност трябваше да остане, но успехът на нейния план така я беше въодушевил, че забрави наложената сдържаност. Раздвижи се чевръсто и ми подвикна:

— Бързо, сихди! Спри Ел Мюнеджи, иначе ще падне в огъня!

Съветът не беше неуместен. Вслушах се и застигнах слепеца, когато му оставаха само десетина крачка да направи, за да бъде дрехата му обгърната в пламъци. Едва го бях спрял и Ханнех също вече беше тук. Взех факлите от ръцете на стареца. Предадох й го и помолих:

— Отведи го назад до мястото, където стояхме! Не бива да ни се пречкате тук на пътя.

Тя хвана слепеца за ръката и се отдалечи с него. Докато говорех с нея, бях забучил факла в пясъка и взел за стрелба многозарядната карабина, за да сплаша с чест огън евентуално завърналите се бедуини. Но те вероятно бяха избягали толкова надалеч, че не можеха точно да различават какво става тук.

Първата работа на хаддедихните беше да освободят войниците. Те скочиха.

— Да можехте да си върнете сега камилите — каза им Халеф. — Ама в тая тъмница няма да можете достатъчно бързо да ги откриете.