Читать «Отвъд» онлайн - страница 103

6. Призракът

Когато се върнах от обиколката си, дойде и Халеф. Изглежда, имаше да ми съобщи нещо, предназначено само за мен.

— Сихди — прошепна тайнствено, — ти ми разреши да заповядвам самостоятелно, наистина, но сега се появи нещо, което не бих желал да уредя, без да съм те питал.

— Какво е то? — осведомих се аз.

— Ти познаваш моята Ханнех, която има най-умната главица от всички хорски глави. Нали го знаеш?

— Разбира се.

— Хубаво! Ако не го знаеше, сега щеше да бъдеш принуден да го признаеш. Та в тази нейна разумна главица се роди един план, който направо ме хвърли във възторг. Ама ти стоиш толкова безмълвен. Не си ли любопитен да научиш какво имам предвид?

— Безмълвен съм, защото колкото по-малко приказвам, толкова по-рано ще го науча.

— Планът се отнася до пленените войници. От обещанията, които дадохме на шейха на бени кхалид, ние станахме независими във всяко отношение, само не и относно войниците, за чието освобождаване трябва да се бием. Това нямаше да е нужно, ако успеехме да ги отмъкнем през нощта от бени кхалид с хитрост. Не си ли и ти на това мнение?

— Давам ти право. Да, признавам, че и аз мислих по въпроса. Има един лесен способ да ги освободим, а именно да ги разменим срещу шейха, на което бени кхалид щат, не щат, ще се съгласят. Само че той веднъж беше вече разменен, така че този начин не ми се струва особено духовит, и аз…

— Духовит! Да, това е правилната дума. Ние трябва да бъдем духовити, казвам ти, че дори не е нужно да бъдем, защото, Ханнех, най-хитрата от всички земни хитруши, вече има гениален план. Няма защо да напрягаме душевните си сили, защото тази работа ни бе снета от плещите от великолепния обект на моето почитание, наричан Ханнех. Преди малко отидох да й направя доклада, който й дължах като мъж на нейното сърце. Така тя узна, че още не сме освободили войниците и трябва да се бием за тях. Тя е храбра и дръзка както в мира, така и в борбата. Ханнех знае, че няма да допуснем да бъдем победени, и не се бои за нас, но като умна жена е на мнение, че когато имаш избор да постигнеш нещо с хитрост или сила, трябва да дадеш предпочитание на хитростта. И едва беше изказала тази мисъл, планът чак до изпълнението вече беше готов в милата й главица. Ще се удивиш, като го научиш.

— Да се надяваме, че ще ми го съобщиш още в хода на това столетие!

— Естествено, скъпи сихди. Позволи по-напред само един въпрос. От кого офейкаха преди малко бени кхалид?

— От Ел Мюнеджи, защото го сметнаха за призрак.

— И какво, ако този дух внезапно пак им се появи?

— Хм-м. Това ли е идеята на твоята Ханнех?

— Да. Как я намираш?

— Чисто женска.

— Нали? Чисто женска! Грандиозно измъдрена и необикновено удачна. Резултатът няма да закъснее, всички ще се паникьосат.

— Наистина ли го мислиш?