Читать «Ненаситност» онлайн - страница 16

— От Вирджиния съм — отвърнах, когато тя отвори уста, за да зададе следващия си въпрос. По странен начин любопитството й ме караше да се чувствам по-добре, че мога да кажа на това семейство поне част от истината. Освен това много скоро щях да напусна завинаги тази къща и живота им, така че едва ли имаше значение какво щяха да узнаят за мен.

— И откъде по-точно? — продължи да ме разпитва Маргарет.

— Мистик Фолс.

— Никога не съм го чувала.

— Това е наистина много малък град. Има само една главна улица и няколко плантации наоколо.

Под масата се разнесе някакво шумолене и аз предположих, че Бриджет или Лидия се опитват да сритат по-голямата си сестра. Дори и да бяха успели, лицето на Маргарет не издаде нищо.

— Предполагам, че имате образование? — продължи тя.

— Не, госпожо. Възнамерявах да уча в университета във Вирджиния. Войната попречи на плановете ми.

— Войната не е добра за никого — заяви Уинфийлд и набучи парче бекон на вилицата си.

— Войната сложи край и на пътуванията между отделните щати — додаде Маргарет.

— Какво общо има това с всичко случило се? — попита Бриджет.

— Сестра ти предполага, че е доста странно, че съм дошъл на север — обясних аз. — Но баща ми умря наскоро…

— Във войната ли? — попита Бриджет задъхано. Лидия и госпожа Съдърланд я изгледаха унищожително.

— Косвено — отвърнах. Войната бе отнела живота на баща ми, войната срещу вампирите — срещу мен.

— Моят град… беше опожарен и останах без дом и семейство.

— И сте дошли на север — заключи Лидия.

— Може би, за да опиташ някакъв бизнес? — предположи с надежда Уинфийлд.

Ето един мъж с три дъщери, три красиви дъщери, но без синове. Нямаше с кого да сподели пурите и коняка си, нито кого да окуражава и с кого да се съревновава в света на бизнеса. Бях едновременно разтревожен и развеселен от блясъка в очите му, когато ме погледна. Със сигурност в Манхатън имаше семейства със синове, които биха предложили много по-подходящи зетьове и съдружници.

— Каквото и да предприема, ще разчитам единствено на себе си — отвърнах, като отпих от кафето си. Трябваше да го сторя, без Лекси или Катрин да ме направляват. И ако някога отново срещна Деймън, добре подостреният кол ще е единственото, което ще ме направлява.

— Къде живеете? — продължи Маргарет. — Имате ли близки тук?

Изкашлях се, но преди да изрека първата си истинска лъжа, Бриджет изпъшка.

— Маги, писна ми от този разпит!

Лека усмивка се мярна върху устните на Лидия, но тя побърза да я прикрие със салфетката си.

— А ти за какво би предпочела да говорим? За теб ли? — повдигна вежди Маргарет.

— Всъщност, да! — заяви Бриджет и огледа масата.

Очите й бяха искрящо зелени като на Кали, но с раздразнителното си и капризно държание тя изобщо не приличаше на моята изгубена любов. — Аз все още не зная защо избягах от бала.

Маргарет завъртя очи. Лидия поклати глава.

— Искам да кажа, че трябваше да видите как ме гледаха! — поде тя и размаха ножа си във въздуха за по-голяма убедителност. — Роклята на Флора беше ужасна, особено като се има предвид, че се омъжи съвсем наскоро. А моят нов колан — о, не, дали не се е съсипал миналата нощ? Няма да го понеса, ако се е съсипал! Мамо! На мен ли беше, когато Стефан ме донесе у дома? Трябва да отидем в парка и да го потърсим!