Читать «Ненаситност» онлайн - страница 13

Сега, когато баща ми е мъртъв, а брат ми и аз сме… това, което сме, осъзнавам колко много по-сериозни могат да станат нещата, колко обикновен и лесен е бил животът преди.

Не биваше да оставам в този дом, дори и за една нощ. Би трябвало да се измъкна през прозореца и да побягна към мястото, което доброволно бях избрал за своето изгнание. Да остана в топлата, жива прегръдка на семейство Съдърланд, без значение за колко кратко, беше опасно и измамно. Имах чувството, че отново принадлежа на човешкия свят. Те не подозират, че са приели хищник сред себе си. Беше достатъчно само веднъж да изгубя контрол, да изляза безшумно от стаята си, да заситя жаждата си с един от тях, и животът им щеше завинаги да се превърне в трагедия — както стана с моя, когато Катрин прекрачи прага на нашия дом.

Семейството винаги е било най-важното нещо за мен и ще излъжа, ако не призная колко успокояващо и хубаво е да съм отново — дори и да е само за една открадната нощ — сред хора, които се обичат един друг.“

За пръв път, след като напуснах Ню Орлиънс, станах с изгрева на слънцето с намерението да се измъкна незабелязано от огромната къща и да изчезна в утринната мъгла, преди някой да дойде да ме събуди. Но беше толкова трудно да се устои на чистите ленени чаршафи, мекия матрак, лавиците с книги и изрисувания таван в моята стая.

След като се възхитих на фреската над мен, изобразяваща ангели с крила, отметнах меките завивки и се насилих да стана от леглото. Всички мускули се извиваха под кожата ми, пълни с мощ и Сила, ала ребрата ми се брояха. Прислужницата бе взела дрехите ми, за да се изперат, но не ми дадоха нощна риза. Наслаждавах се на усещането на утринната слънчева светлина върху тялото ми на греещата топлина, бореща се със студа в стаята. Макар че никога нямаше да простя на Катрин, задето ме превърна във вампир, й бях благодарен поне за пръстена с лапис лазули, който ме предпазваше от слънчевите лъчи, които иначе бяха смъртоносни за създанията на мрака.

Прозорецът бе леко открехнат и хладният бриз нахлуваше в стаята, издувайки прозирните пердета. Въпреки че температурата вече не ми действаше, затворих прозореца и пуснах резето донякъде озадачен. Можех да се закълна, че миналата нощ прозорецът бе затворен и залостен. Преди да имам време да обмисля по-обстойно въпроса, долових наблизо туптенето на човешко сърце и, след тихо почукване, вратата се отвори. Лидия надникна, после тутакси се изчерви и извърна глава, засрамена от полуголото ми тяло.

— Татко се страхуваше, че може да си тръгнеш, без да се сбогуваш. Изпратиха ме, за да се уверя, че няма да омаеш някоя от прислужниците, за да ти помогне да се измъкнеш.

— Едва ли съм в подходящо облекло, за да се измъкна незабелязано — отвърнах и закрих гърдите си с ръце. — За целта ще са ми нужни панталоните.