Читать «Пещерите на съкровищата» онлайн - страница 114

— Истински диаманти?

— От най-хубавите — казах аз. — Струват много и много милиони.

— Щастливци!

— Хм! Аз отдавна се отказах от моята част — каза господин Фалконе.

— Не, господине — казах аз. — Както делихме изпитанията, лишенията и опасностите, така ще разделим и облагите.

— Казах ви вече, че се отказвам.

— Тогава ние ще дадем вашата част на брат ви, нали, Гуд?

— Разбира се — отвърна той. — Джорджо е страдал най-много от нас и е бил най-малко щастлив от всички ни. При това ние тръгнахме не за да забогатеем, а за да търсим брата на господин Фалконе. Сега, когато той е при нас, от нас зависи да бъдем всички щастливи.

— Значи освен живота си ще ви дължа и своето благосъстояние? — каза африканският Робинзон. — Това вече е твърде много.

— Да не говорим повече за това — казах аз, — а да се приготвим за нашето връщане.

* * *

Два дни по-късно напуснахме оазиса на път за Ситанда.

Тъй като пътят, който предстоеше да изминем, беше твърде дълъг, направихме множество мехове от кожи на убити животни, които напълнихме с вода, а за нещастния ни другар сглобихме една носилка.

Преминаването на тази последна част от пустинята беше бавно и уморително. Често-често трябваше да спираме и да почиваме заради Джорджо. Но най-после, на седмия ден, стигнахме краала за голяма изненада на всички, които ни смятаха вече за умрели сред пясъците.

Старият португалец, комуто бяхме поверили багажа си, беше изненадан повече от всички. Очевидно не му беше приятно да се върнем, защото се бе надявал да стане собственик на нашите вещи.

Тъй като аз бързах да се върна в колонията Натал и да видя отново моята малка къщичка, оставих в Ситанда двамата братя Фалконе, които бяха решили да починат известно време и да организират керван, за да пътуват по-удобно, и заедно с Гуд се отправих към брега.

Три месеца по-късно аз можех най-после да почивам в моята удобна къщичка в Дюрбан, която толкова пъти вече смятах, че няма да видя отново.

Два месеца подир нас пристигнаха и братята Фалконе, придружени от многоброен керван. За моя изненада те носеха със себе си и слоновите зъби, които ние, както читателят си спомня, заровихме в подножието на един хълм.

Двамата братя останаха при мен няколко седмици. След това се качиха на един параход и потеглиха за Европа, отнасяйки със себе си диамантите, които бяхме взели от прочутата пещера на Сулиманските планини. Те се бяха наели да ги продадат в Лондон, където можеше да се получи по-добра цена, отколкото в Капщат.

Изминаха три месеца от тяхното заминаване, когато една заран при мен дойде кафър, който носеше писмо на върха на леко разцепения си бастун.

Писмото беше от господин Фалконе. Предавам ви го изцяло:

Скъпи приятелю,

С последния параход вие получихте вече новината за нашето щастливо пристигане в Англия. Днес искам да ви дам по-големи подробности.

Пътуването ни беше приятно, без бури и без инциденти. Брат ми е много добре, даже мога да ви се похваля, че лекарите се надяват да го излекуват напълно.

При пристигането си в Саутхемптън намерихме Гуд, който, както знаете, бе тръгнал с предния параход. Беше облечен с обичайната си взискателност, обръснат, спретнат, напарфюмиран като госпожица и с нов монокъл на окото.