Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 222

Джон Гришам

Оскар се върна във Вашингтон с подвита опашка, убеден, че Хелън Уоршо — адвокат на най-голямата група кредитори на Клей — е жадна за кръв.

Ужасната дума „фалит“ бе произнесена за пръв път от Рекс Критъл в болничната стая на Клей. Тогава тя бе подействала като бомба на всички присъстващи. След това обаче и други започнаха да я изричат. Самият Клей я споменаваше, отначало единствено пред себе си. Полет също я произнесе веднъж. Оскар я бе употребил в Ню Йорк. Не им беше приятно да я казват, устите им някак не я побираха, но постепенно през последните две седмици тя се бе превърнала в част от речника им.

С обявяване на фалит юридическата фирма щеше да бъде ликвидирана.

С обявяване на фалит договорите със служителите щяха да бъдат анулирани.

С обявяване на фалит гълфстриймът можеше да бъде върнат на дилъра при по-добри условия.

С обявяване на фалит недоволстващите им клиенти по делото „Максатил“ щяха да бъдат оставени с празни ръце.

С обявяване на фалит ищците по делото „Хана“ щяха да бъдат убедени да се съгласят на споразумение.

И най-важното — с обявяване на фалит Хелън Уоршо щеше да бъде неутрализирана.

Оскар беше почти толкова потиснат, колкото и Клей, и след няколко мъчителни часа тръгна за офиса. Полет изкара Клей на верандата с количката и двамата изпиха по чаша зелен чай с мед.

— Имам да ти казвам две неща — обяви тя, като го гледаше отблизо в очите. — Първото е, че смятам да ти дам от моите пари.

— Дума да не става!

— Напротив. Ти ме направи богата, без да си ми бил длъжен. Не съм аз виновна, че си умопобъркан бял глупак, но това не ми пречи да те обичам още. Затова ще ти помогна, Клей.

— Можеш ли да повярваш какво се случи, Полет?

— Не мога. Не е за вярване. Само че се случи. А преди нещата да почнат да се оправят, те трябва напълно да се объркат. Не чети вестници, Клей. Моля те. Обещай ми, че няма да четеш.

— Не се безпокой.

— Аз ще ти помогна. Ако загубиш всичко, ще се погрижа да не останеш на улицата.

— Не знам какво да ти кажа.

— Нищо не ми казвай.

Полет го хвана за ръката и Клей с мъка сподави сълзите си. Мина един безкраен миг.