Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 215
Джаки Колинс
— Вече сме тук — решително отговори Лара. — Единственото нещо, което можем да направим, е да поспим.
— О — Каси не успя да сдържи сарказма си. — Предполагам, яденето тук не е на мода. Да не говорим за отоплението.
— Да не би никога да не си била на палатка? — сопна се Лара. — Малко лишения няма да ни навредят.
— Ще донеса фенерчето от колата — заяви тя.
— Чудесно — Лара си мислеше, че единственото, което наистина иска в момента, е да се мушне в леглото и да се скрие от света. Джой Лоренцо я беше изиграл прекрасно, като я бе накарал да вярва, че му пука за нея. Никога не беше имала късмет с мъжете. Глупаво беше да си мисли, че Джой е нещо по-различно. Всъщност се оказа точно обратното.
Къщата беше студена. Може би Каси имаше право — хотелът май беше по-добра идея.
Не, ако бяха отишли на хотел, Джой щеше да я открие, преди още да се е усетила. Искаше напълно да се скрие. По този начин се самонаказваше, че е била такава влюбена глупачка.
Сериозно се замисли за Томи и за мъдрия съвет, който й беше дал. Бе й казал, че снимките са вчерашни новини — напълно да забрави за тях.
— Всички мъже са свине — така й бе казал Томи. — Зависи колко свинщина си готова да понесеш.
Каси се върна с фенерчето и двете започнаха да се оглеждат. Въпреки че беше купила маса прекрасни мебели, сега всичко беше покрито с прашни чаршафи.
Когато се качваха на горния етаж, Каси каза:
— Точно ми хрумна. Ако няма чисти чаршафи, мисля, че предложението ми за хотел е най-доброто решение.
— Спри да дрънкаш за този хотел — остро изрече Лара. — Боже, какво си мрънкало.
Разбира се, Каси беше права — спално бельо нямаше.
— Видя ли? — триумфално попита Каси.
— Не, нищо не съм видяла — отговори Лара, докато се опитваше да отвори голямата ракла в хола. Там имаше всичко, от което се нуждаеха. — Извинявай, Кас, но ми се струва, че можем да си оправим леглата.
— Не мога да заспя, преди да съм си сложила нещо в устата — измърмори Каси.
— Добре — съгласи се Лара. — Имам план. Ти ще отидеш да намериш магазин и ще напазаруваш, докато аз оправям леглата.
Каси вдигна вежди.
— Ще оправяш леглата?
— Мога да го свърша, Кас. Освен това мисля, че ще ми хареса.
Каси нямаше и представа, че е била камериерка в мотела на леля Люси и че можеше за отрицателно време да оправи легло. Не знаеше колко терапевтична може да бъде понякога домакинската работа.
— Добре. Ако си сигурна, ще отида да купя храна, батерии и свещи. Нещо друго?
— Нищо — отговори Лара. — Не се притеснявай, тук ще си прекараме чудесно.
— Какво да взема за вечеря? — попита Каси. — Нещо против няколко „Биг Мака“?
— Хм… — намръщи се Лара. — Наистина трябва да направим нещо за навиците ти на хранене.