Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 183

— Къде ми е питието? — попита той, сякаш си беше у дома.

— Айдън — каза тя, — шегата настрана, но ако обичаш, обличай си дрехите и тръгвай.

— Не мога.

— Защо?

— Вонят. Ще можеш ли да ги метнеш в пералнята?

Мили Боже, как се беше забъркала в това?

— Вече прекаляваш — поклати тя глава.

Ледено-сивите му очи се втренчиха в нейните.

— Не ми го казваш за първи път.

Тя отвърна на погледа му. Беше толкова слаб, че чак му се брояха ребрата, а на лявото си рамо имаше татуирана змия, която се виеше към лакътя му. Излъчваше някаква притегателна сила… тя не можа да се сдържи да не го докосне.

Грешен ход. Или може би правилен. Той сграбчи китката й, рязко я дръпна към себе си и притисна устни към нейните.

Тя разтвори своите. Какво пък… щом Ричард…

Айдън беше невероятно страстен, не й оставяше и минутка за размисъл. Пълната противоположност на Ричард, който действаше страшно лежерно, като възрастен човек.

— Откакто видях устните ти за първи път, все си мисля как ще ги засмуча — той я потапяше в дъха си. — Устни само за чукане… жена само за чукане…

Ръцете му бяха навсякъде. Под пуловера й, под полата й, обхождаха края на бикините й. Дълги, любопитни пръсти, изследващи нови територии.

— По-бавно — изпъшка тя.

— По дяволите бавното — отговори й той, — исках да направя това още от онзи първи обяд — и започна отново да я целува, проврял език дълбоко в устата й.

Тя осъзна, че откликва със страст, каквато не беше изпитвала от доста дълго време. Той имаше вкус на цигари, алкохол и забранени удоволствия и тя го желаеше безумно.

След няколко трескави мига той й свали сутиена — като счупи закопчалката. Гърдите й изскочиха свободни навън, а той я притисна към барплота в кухнята и повдигна бедрата й така, че тя почти седна; той разкъса бикините й. Полата й беше на кръста, пуловерът — на врата, а останалата част от тялото й бе изложена под сондиращия му поглед.

С едната си ръка той свали хавлията и я пусна на пода. С другата здраво притисна гърдите и възбуждаше зърната й.

После насочи члена си между краката й — за момент спря, преди да проникне в нея.

Тя извика от сладостната болка. Айдън може и да беше слаб, но за сметка на това компенсираше на други места.

И накрая вече се чукаха бясно — много дълго време. И след това — сън — дълбок, доволен сън.

— Не знам дали някога друг път съм се чувствала толкова доволна — широко се усмихна Лара.

Седяха в леглото с табли пред тях — тъкмо бяха привършили вкусната си вечеря.

— Да — възкликна Джой. — От ястията на госпожа К. всеки път изпадам в екстаз.

— Я престани! — засмя се тя. — Много добре знаеш какво исках да кажа. Двамата заедно… без някой да ни безпокои. Сякаш сме в един мъничък свят — само за нас двамата.

— Права си. Истината е… и аз също никога преди не съм се чувствал толкова щастлив. На кого му е притрябвало да излиза?

— Толкова си приличаме — доволно въздъхна тя.

— Да, двама самотници, които се скитат без посока… и после ни осени Божията милост и се срещнахме. Така ли е?

— Точно така, Джой.