Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 168

— И какво е то?

— Нека да ти обясня…

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТА

Лара вървеше надолу по оскъдно осветената улица, а сърцето й биеше диво в гърдите. Беше облечена със семпла бяла блуза и пола, тънки обувки, а косата й — вързана на конска опашка. Притискаше пакета с покупки към гърдите си, а кожената й чантичка се полюшваше на рамото й.

Тя беше Ребека Фулертън, учителка, отдадена на любимата си работа, която живееше с възрастната си майка и се грижеше за нея.

Истинската Ребека днес присъстваше на снимките. Наблюдаваше. Това накара Лара да се почувства още по-нервна, болезнено да осъзнае, че всеки детайл трябваше да си бъде на мястото.

Изведнъж зад себе си чу стъпки.

Мисли като Ребека. Дали е осъзнавала, че я преследват? Не. Страх ли я е било? Не. Истинската Ребека бе казала, че е мислила какво ще сготви за вечеря.

Пое си дълбоко въздух и се концентрира върху движенията си, сякаш не очакваше да се случи нищо.

Как би реагирала самата тя в подобна ситуация? Ребека се бе борила със зъби и нокти, докато я напуснат силите.

Бяха блокирали улицата преди снимките, за да са сигурни, че всичко ще си е точно на мястото чак до нападението. След това Мик каза на актьорите, че са свободни да изявят себе си, че се стреми към реализъм, а не към нагласен диалог.

— Импровизирайте — обяви той.

Преди това тя бе постояла с истинската Ребека и й задаваше въпроси.

— Борех се да оцелея — тихо каза Ребека с невъзмутима физиономия. — Беше сюрреалистично, почти като сън, на забавени обороти, сякаш се случва с някой друг. Никога няма да го забравя.

Да. Лара разбираше.

Снимаха на една прашна улица в западната част на града. Отвъд светлините и камерите, зад редиците полицаи се бяха струпали зяпачи и фенове — Мик искаше да снима „при закрити врата“, но тъй като сцената беше на улицата, това беше невъзможно. Ники предложи да я заснемат в студио, но мениджърът на продукцията ги бе информирал, че това неимоверно ще увеличи бюджета. Освен това Мик искаше да постигне автентичността на истинската улица.

Лара продължаваше да върви, като се опитваше да не напряга тялото си в очакване на нападението, което знаеше, че ще последва след секунди. Дръж се естествено — крещеше един глас в главата й. — Примири се с обстоятелствата.

Джой беше казал, че няма да дойде на снимките, но накрая склони и тя знаеше, че се спотайва някъде зад главната камера. Сега вече съжаляваше, че го помоли да дойде.

Изведнъж усети зад гърба си присъствието на тримата актьори.

— Хей, маце… К’во прави самичко такова готино парче като тебе?

Айдън се ухили и пъхна ръката си в торбата с продукти.

— К’во имаш за татенцето? Нещо топло и влажно, а? Щото, скъпа, точно такова има татенцето за тебе.

— Махай се оттук — тя повтаряше думите, които Ребека бе изрекла през онази съдбовна нощ. — Махни се и ме остави на мира.

— Не искаш ли да споделиш това, което имаш, с татенцето, а? — гавреше се Айдън и се увиваше около нея като змия, а другите двама актьори се смееха цинично.

Тя усещаше миризмата му, не се беше къпал от няколко дена, защото Ребека бе споменала, че мъжете миришели лошо. Айдън си беше актьор от класа.