Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 165
Джаки Колинс
На свой ред тя му показваше някои трикове за по-добро представяне пред камерата, всичко за осветлението. Всяка нощ се любеха и всеки път беше по-страстно и по-хубаво отпреди.
Повечето вечери прекарваха седнали един до друг в леглото пред телевизора — гледаха стари филми или „Зайнфелд“. Поръчваха си ядене отвън и нямаха желание да излизат. Така се чувстваха напълно доволни. Понякога госпожа Креншоу готвеше и тогава сядаха на маса във вътрешния двор. Яздеха по плажа или играеха с кучетата.
Що се отнася до Лара, за нея не можеше да има по-съвършена идилия. Правеше сериозен филм, който беше важен за нея, а до нея неотлъчно беше мъжът, за когото винаги бе мечтала. Все по-далечно и по-далечно оставаше времето на нощните кошмари. Беше наистина невероятно, че се бяха срещнали.
Тя се събуди с лека тежест в стомаха. Днес щяха да снимат сцената с изнасилването. В нея почти нямаше диалог, а най-вече действие. Мик й каза, че мисли да хване сцената с три камери, за да не стане грешка и да не се налага да правят дубли. И въпреки това… не можеше да преодолее страха си.
Джой излезе от банята в новия си бял хавлиен халат. Мократа му черна коса беше сресана и загладена назад. Той седна на ръба на леглото и каза:
— Сигурно ще се почувстваш по-добре, ако дръпнеш една цигара марихуана.
— Знаеш, че никога не пуша трева — отклони предложението му, докато си мислеше, че така много му отива.
— Зная това, скъпа. Повярвай ми, днес може би ще ти е нужно.
— Ребека не е била надрусана — тя поклати отрицателно глава. — И аз не бива да го правя.
Той стана и отиде до прозореца.
— Не знам дали днес ще дойда на снимачната — мрачно каза той.
— Искам да си до мене — обади се тя. — Днес ще имам нужда от подкрепата ти.
— Ако трябва да гледам как тези гадове се нахвърлят отгоре ти, мисля, че ще ги убия — разпали се той. — Ще ги направя на парчета.
— Скъпи — успокоително му се усмихна тя, — не бъди толкова емоционален. В крайна сметка това е просто сцена от филм.
— Да, да — той отново седна до нея. — Но все пак не искам да я преживяваш.
— Вземаш всичко много на сериозно — нежно каза тя.
— Не съм чак толкова сериозен, но все пак благодаря — при тези думи разтвори ръце. Тя се отпусна в тях и двамата паднаха на леглото, вкопчили се в страстна прегръдка.
— Исках да ти кажа… — промълви той и я притисна толкова силно, че тя остана без дъх. — Нещо много важно…
— Какво? — изрече тя. Чувстваше се толкова сигурна и щастлива в ръцете му, че завинаги желаеше да остане там.
— Ще си помислиш, че съм полудял.
— Добре.
— Казвал съм ти го и по-рано.
— Какво? — тя се опита да седне.
— Ще ти прозвучи глупаво…
— Ще ми го кажеш ли най-сетне? — тя вече се измори да чака.
За момент той се поколеба.
— О… не мога.
Измъкна се от ръцете му и успя да седне.
— Напротив, можеш.
Той се взря в нея, тъмните му очи се сляха с нейните блестящо-зелени.