Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 135

По-късно обаче той вече беше съвсем пиян и те си легнаха, без да разменят нито дума повече.

Съмър и Тина се върнаха в клуб „Пот“, където танцуваха цяла нощ. Понякога — сами, понякога — с различни момчета. Най-сетне решиха да поседнат с блестящи от капчици пот тела.

— Вчера Мик Стивън и Айдън Шон бяха в дома на майка ми — разказваше Съмър. — Можеш ли да си представиш! Мик направо откачи! А онзи глупак Айдън се направи, че не ме познава.

— Надут пуяк! — с насмешка каза Тина.

— И знаеш ли как го наредих?

— Какво му направи?

— Ами взех едно такси и се завлякох в миризливия му апартамент и му казах в лицето какъв е.

— Направила си такова нещо? — Тина учудено вдигна вежди.

— Е, не съвсем — изхили се Съмър. — Всъщност отидох при него, за да поискам да спи с мене. Но той не го направи. Може и да е педал.

— Вярно?

— Иначе не разбирам защо не го направи.

— Съмър — започна замислено Тина, — ако искаш първият ти да е кинозвезда, аз мога да ти намеря цял куп.

— Задължително е.

— Уау! — Тина беше във възторг. — И представи си… като кажеш на ония от вестниците, те ще ти платят да напишат материал.

— Върхът! — Съмър също си помисли, че да получиш пари така, за едното нищо, е наистина страхотна идея.

— Ако сериозно си решила да го направиш, ще уредя всичко — съвсем приятелски каза Тина. — Само да не ми се разсърдиш после, като стане…

— Давай — Съмър беше твърде смела. — Готова съм.

— Помисли си пак — предложи Тина. — Аз не се занимавам с детски игрички. Това е нещо сериозно и ако стане, няма да ми се сърдиш.

— Няма.

— Добре тогава. Ще направя каквото трябва. Обади ми се утре по телефона.

Предстоеше ново приключение. Съмър нямаше търпение.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА

Осъдена заради фалшивите обвинения във взлом и преследване на най-добрата си приятелка, Алисън Сиуел прекара повечето си време в затвора да обмисля и да планира отмъщението си. Осемнайсетте месеца от присъдата автоматично бяха съкратени наполовина. Девет месеца. Като бременност. Но в утробата си тя носеше омразата към жената, заради която я тикнаха тук.

Лара Айвъри. Кучка. Мръсница. След всичко това вече не беше никаква приятелка, а враг като всички други идиоти, с които Алисън трябваше да се разправя.

Лара Айвъри успяваше да измами всички с хубавото си личице. Но Алисън знаеше, че лицето е само маската на злата жена, която тя крие в себе си.

В мига, в който Алисън се озове на свобода, трябваше да си отмъсти на тази противна жена.

Да, тя ще изтрие сладката усмивка от гнусното лице на Лара завинаги.

А дотогава трябваше да оцелее в затвора. Тук няма камера, която да те скрие и да накара лицето ти да изглежда мило. И с всеки ден решението й за отмъщение ставаше все по-твърдо.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

— Къде си завършил? — попита Мик, докато се поклащаше на стола зад бюрото си, а малките му очички зад дебелите стъкла на очилата го гледаха с предубеждение.

— Има ли значение? — попита Джой — опитваше се да бъде уклончив, докато измисли начин да се измъкне от този коварен въпрос. Беше наясно, че този пред него го ненавижда, че трябва да го ненавижда. Джой изглеждаше много добре в сравнение с такъв като Мик — обрасъл с коса, с четвъртито лице и размъкнати дрехи. И все пак Джой не се съмняваше, че между тях трябва да има някаква допирна точка. Винаги има допирни точки между хората.