Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 128

Джаки Колинс

— Разкопчай ципа на панталоните ми — нареди, докато внимателно продължаваше да следи пътя пред себе си. — Извади го.

— Джой — тя се опитваше да се бори, — ние сме на магистралата. Ще ни видят…

— Кой ще ни види? Намираме се в движеща се кола. Направи го!

— Джой… — въпреки протестите си усещаше, че му се подчинява. Сякаш той я беше омагьосал и тя нямаше сили да го спре. В действителност нямаше желание да му откаже. Измъкна го от панталоните му и го погали леко; не спираше да мисли колко желае вече да са си вкъщи, така че той да може наистина да я люби.

— Смучи го! — нареди й той и твърдо притисна ръка към тила й.

О, Боже! Трябваше само да й поиска…

Тя наведе глава и го докосна с устни, обгърна го. Когато той стигна до върха, преминаваха по магистралата Пасифик коуст със скорост от сто и десет километра в час. Изпразването му беше толкова мощно, че тя самата усети оргазма.

— Ти си моя, скъпа — очите му бяха втренчени в пътя. — Не го забравяй никога. Моя си, цялата си моя. Нали така, мила? Нали?

Тя кимна, още в унеса на изживяното и се отпусна на седалката. Сега знаеше, че и тя няма търпение да си легнат в леглото у дома.

Веднага след като Айдън Шон и Мик Стивън си тръгнаха от глупавата вечеря на майка й, Съмър извика такси. Айдън наистина не беше много любезен с нея, но все пак вече разбра що за човек е тя.

Върхът! Как само изглеждаше лицето на Мик, когато тя влезе в стаята и Ники обяви, че това е дъщеря й. Внезапна паника. Тя даже се изсмя вътрешно. Онази вечер, когато се срещнаха във „Вайпър клуб“, Мик сигурно си е помислил, че се е запознал с поредната нимфетка, негов фен… дежурната вятърничава тийнейджърка, която да му духа. Какъв шок за него тази вечер!

Беше твърде възбудена, за да мисли за него. Харесваше Айдън Шон, а когато Съмър иска да постигне нещо, тя не се отказва.

Преди вечеря успя да се обади в офиса на филмовата продукция и поиска адреса на Айдън от името на майка си. Добре го измисли. Веднага след тръгването им уведоми Ники, че трябва да излиза, и само след миг се настани в таксито и ги последва.

Айдън живееше в мизерно малко апартаментче на една от ужасните мръсни улици в северен Холивуд. Тя плати таксито и натисна звънеца.

Айдън се появи на вратата гол — само с тъмните очила на носа, прикриващи очите му, и чифт плъстени чехли на дългите си четвъртити ходила.

— О, Боже! — изръмжа той. — Значи си ме проследила до вкъщи.

— Не беше много любезен с мене — и го избута навътре в апартамента му. Телевизорът работеше, а на масата се мъдреше полупразна бутилка „Джак Даниелс“. Тя си припомни всички онези истории, които разказваха за него в таблоидите, и потръпна от любопитство и възторг.

— Ама ти наистина си падаш по упадъчните изпълнения — гледаше го с широко отворени от възбуда очи.

— Не ми казвай, че си такава глупачка и се връзваш на тия идиотщини — отвърна й той, докато намъкваше чифт панталони. — И къде си мисли мамчето, че си сега?

— Казах, че излизам. На парти. Ама на нея хич не й пука, тя е заета само с филма си и с Ричард.

— Тая дърта надувка — изръмжа Айдън и удари една глътка от бутилката.