Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 125

Зад него се влачеше Айдън Шон с вид на евтин кино-герой, маскиран с пелерина каки и непроницаеми черни очила.

— Добре дошли в дома ни — мило ги посрещна Ники. — Радвам се да ви видя.

— Хващам се на бас, че наистина се радваш! — промърмори под носа си Айдън.

Тя предпочете да се престори, че не го е чула, и започна с взаимното представяне на гостите.

Джой изпитателно гледаше Мик и Айдън. Двама велики прахосници и безделници, които се наслаждават на времето си. По дяволите! Защо не му се беше паднало на него да режисира филми или да бъде звезда в тях? Вероятно има талант повече и от двамата, взети заедно. Лара, неговата Лара, ще се работи с тях. Това е просто глупаво. Наведе се към нея и й прошепна язвително:

— Това ли е момчето чудо? Какъв рапон!

— Не бъди груб — отвърна му шепнешком и тя. — Не съди за него по външността му.

„А защо не, по дяволите?“ — искаше му се да отговори. Но все пак си замълча. Освен това от младежките си години знаеше, че е по-умно първо да научиш какви козове държи другият и чак след това да ги обсъждаш.

— Лара — каза Мик, след като наведнъж изгълта ледената си „Маргарита“ като лимонада, — исках да ти кажа… Направо ме разтопи, дето ще играеш във филма ми.

Ники си отбеляза това „филма ми“, което никак не й хареса. Откога филмът е станал „негов“?

— Ники е подбрала отличен сценарий — Лара го ослепи с усмивката си. — След като го прочетох, не можах да устоя на изкушението да работя над него.

— Имам един куп нови идеи — гласът на Мик преливаше от ентусиазъм. — Страхотни идеи, грандиозни идеи…

— Много се радвам — каза тя, — винаги се радвам на всички нови предложения, стига да си струват труда.

Краткият красноречив завършек на изречението постави господин Голямата раздувка на мястото му. Джой й се възхити. Тя наистина можеше да се оправя с фанфарони. Никога не се беше съмнявал в нея.

В това време Айдън Шон не произнесе нито дума. След като си поръча „Джак Даниелс“ с много лед, потъна в шезлонга и изглеждаше недосегаемо далече от шума наоколо.

Ники понечи да тръгне към него, за да изпълни задълженията си на любезна домакиня. Но се спря. Помисли си: „Защо да го правя? Все пак той е гост без предварителна покана. Нека сам да се грижи за себе си.“

Съмър насрочи влизането си за пет минути преди вечеря. Появи се с бавни провлечени стъпки, с боси крака, облечена с къси джинсови панталонки и впито късо горнище. Дългата й русо-бяла коса, току-що изсушена, обграждаше очарователното й личице.

— Здравейте всички — видът й беше самата невинност. — О, мамо, така ухае, че човек не може да се откаже от вечерята!

— Дяволска работа! — възкликна Мик, а гласът му дереше.

— Запознайте се с дъщеря ми — Ники се надяваше Мик да не си пада по тийнейджърки. — Да ви представя дъщеря ми, Съмър.

— Дъщеря ти? — хлъцна Мик, докато ръцете му неконтролируемо трепереха.

— Да — отговори любезно Ники и същевременно забеляза, че Хуан е цял в слух. При появата на Съмър той изпадна в транс. За щастие тя още не го беше видяла. С повече късмет нещата щяха да останат дотук.