Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 122

— Радвам се, че изглеждаш така за срещата с Мик — и тя добави руж на скулите си. — По-добре е да се срещнете по този начин, отколкото да ходиш на прослушване. Обещах ти да говоря с него дали може да те ангажира.

— Няма за какво да говорите, направо ще го поискаш — каза той, взе парфюма „Лалик“ и го подуши.

— Не мога да ги заставя да направят такова нещо — и тя се изправи, за да вземе чантичката си.

— Нито пък те могат да те заставят — напомни й той. И тогава неочаквано ръката му се плъзна по предницата на роклята й, обгърна лявата й гърда и притисна зърното.

Дъхът й секна от изненада.

— По-добре да тръгваме — и той си дръпна ръката.

Единственото, което й се искаше в момента, бе да останат вкъщи и да се любят. Но вместо това последва Джой и излезе от стаята.

Отвън в гаража той огледа колите й, сякаш ги инспектираше. Тя имаше сив роувър, златист ягуар модел ХКJ и черен мерцедес с матирани прозорци.

— Три коли? — той се смееше с цяло гърло. — Госпожо, вашият стил ме впечатлява.

— Коя ще вземем? — попита тя.

— Ягуара — веднага отговори той. — Аз ще карам.

Отвори й вратата и тя седна на мястото до шофьора.

— Имаш ли кола, Джой?

— В Ню Йорк? Няма начин. Веднага след като разбера какво ще правя, ще си взема нещо и тук.

Думите му й прозвучаха така, сякаш ако не получи роля в „Отмъщение“, ще трябва отново да се върне в Ню Йорк. А ако това стане, дали някога ще го срещне отново?

„Стига! — каза си тя. — Това не е любовен роман. А само любовна авантюра. Много кратка и много приятна.

Ами ако не е така?

Може би именно Джой е мъжът, когото съм чакала. Мъжът, който ще преобрази живота ми.

И няма да има повече самотни нощи.

Няма да има повече безсъници и кошмари.“

Можеше само да си мечтае.

Интимната вечеря за трима се оказа за седмина. „Страхотно!“ — помисли си Ники.

Двама актьори, които може би не могат да се понасят. Двама режисьори — едва ли други двама биха били по-различни; красива кинозвезда; своенравна тийнейджърка — и тя самата. Каква компания! И като връх на всичко Ричард отново беше започнал да пие много — това навярно нямаше да е проблем, стига да не прекаляваше. Но по блясъка на очите му разбра, че тази вечер определено ще прекали. Току-що бе приключил с половин бутилка вино и сега преминаваше на мартини.

Включи компактдиска — пусна сборен на Стинг, Джамирокуей и Джуъл. След това отпи от една от убийствените „Маргарити“ на Хуан. В последната минута го извика да помага на бара. Хуан беше синът на Ванда. Изглеждаше като младия Антонио Бандерас със заресана назад коса, премрежени очи и нахакани движения. Последния път, когато го видя, беше още момче… Сега беше на осемнайсет години. Потръпна при мисълта какво може да започне в мига, в който той погледне с похотливите си очи Съмър.

— Синът ти наистина е пораснал много — подхвърли на Ванда, докато бяха заедно в кухнята.

— Хуан е много добро момче — Ванда цялата засия от гордост. — И въобще не се занимава с никакви съмнителни типове. Иска да стане певец.