Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 10

— Пиер не е женен — прошепна Ники, докато сядаха. — Дори не е сгоден. Използвай презерватив и давай.

— Няма ли да спреш! — сопна се Лара.

Пиер беше толкова чаровен, колкото Хари — настоятелен. Ричард гледаше и двамата неодобрително. Беше изключително покровителствено настроен към бившата си жена — тя може и да беше известна кинозвезда, но беше крехка и се нуждаеше от грижи — само той знаеше от колко много грижи.

— Защо покани тези двама задници? — измърмори той на Ники, докато Лара привличаше вниманието.

— За да те подразня — отговори мърморейки Ники и пусна ръка по чатала му под дългата покривка на масата.

— Стига! — сериозно каза той.

Тя се намръщи.

— Защо? Знам, че ти харесва.

— Има си време и място.

— Сега му е времето — тя се опитваше да разкопчае ципа му.

Не можа да се удържи да не се усмихне, докато отблъскваше ръката й. Ники никога не му даваше време да мисли за други жени — тя винаги беше заета с нещо.

Когато вечерята свърши, а те се мотаеха над кафетата си, Хари скочи на крака. Той живееше заради снимачните терени — законното отделяне от жена му беше едно от основанията да стане актьор.

— Да вървим да танцуваме — предложи той ентусиазирано. — Знам страхотно местенце в Монте Карло.

— Мене не ме бройте — бързо каза Лара.

— Защо? — упорстваше Хари, а очите му говореха: „Харесваш ме, нали? Привлечена си от мене — така че идвай, хайде да се повъргаляме и да се омърсим.“

— Имам да уча реплики — поколеба се тя.

— Може би пет минути в казиното? — предложи Пиер.

Тя погледна към Ричард за помощ. Той се отзова веднага — сега не й беше съпруг, но беше завинаги неин рицар в малко потъмняла броня.

— Като режисьор на Лара — звучеше доста помпозно, — казвам, че ще я отведем у дома.

— Господи! — промърмори Ники под носа си. — Защо?

— Какво? — раздразнено попита Ричард.

— Остави я да върви — настоя Ники, втренчена в него.

Той й върна погледа по свой си начин.

— Лара е свободна да прави това, което иска. Тя иска да се върне вкъщи с нас.

— Не говорете за мене, сякаш че не съм тук — прекъсна ги Лара, усетила напрежението.

— Имаш снимки рано сутринта — собственически произнесе Ричард. — Трябва да се прибереш у дома.

— Може би да, може би не — натърти Лара с изведнъж появила се следа от недоволство.

Хари схвана картинката и бързо й помогна, галантно изпращайки я до вратата.

— На бившия ти съпруг все още му става от тебе — каза той с полушеговит-полугневен тон.

— Моля? — студено отсече тя.

— Очевидно е — отбеляза той, докато стояха отвън пред ресторанта; топлият средиземноморски въздух рошеше косата й с цвят на мед, сега освободена от предишните мъчителни къдрици.

Тя поклати глава.

— Грешиш.

— О, не, не греша — той я сграбчи за ръката и я повлече през пренаселената крайбрежна улица към паркинга.

— Нямам намерение да танцувам, Хари — спокойно обяви тя.

— Не ставай глупачка, Лара — той все още флиртуваше. — Давам ти думата си на англичанин, че няма да те нападна.

— Толкова ме успокои — отговори тя малко саркастично. Дълго и твърдо впиха погледи един в друг, след това към тях се присъединиха и останалите.