Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 4

— А! — решително викна Лидия. — Не се боя; може да съм най-малката, но пък съм най-високата.

До края на вечерта не спряха да гадаят дали мистър Бингли ще върне скоро посещението на мистър Бенит и дълго обмисляха кога да го поканят на вечеря.

ГЛАВА ТРЕТА

Нищо — нито въпросите на мисис Бенит, нито подпитването на петте й дъщери, нищо не можа да изтръгне от съпруга й задоволително описание на мистър Бингли. Как ли не го подхващаха: с преки въпроси, с хитроумни предположения, със заобикалки; той все успяваше да се измъкне, докато накрая се видяха принудени да се задоволят с онова, което им преразказа съседката, лейди Лукас. Описанието бе много задоволително. Сър Уилям бил във възторг. Мистър Бингли се оказал млад, невероятно красив, безкрайно дружелюбен и като венец на всичко възнамерявал да се появи на предстоящия бал с голяма компания. Какво по-чудесно от това! Който е готов да танцува, той е узрял и да се влюби; надеждите за сърцето на мистър Бингли избуяха.

— Да мога да наредя една от дъщерите си в Недърфийлд — сподели мисис Бенит със съпруга си — и да омъжа останалите четири тъй сполучливо, повече не ща!

След няколко дни мистър Бингли върна посещението на мистър Бенит и остана десетина минути при него в библиотеката. Надявал се бе, че ще може да види и младите дами, за чиято хубост вече бе чул; ала срещна само бащата. Дамите бяха по-облагодетелствувани, защото от горния прозорец имаха предимство да се уверят, че той носи синьо палто и язди на черен кон.

Скоро след това му отправиха покана за вечеря; но когато мисис Бенит бе вече подредила меню, достойно за домакинските й дарби, получи се отговор, който отложи всичко. На следващия ден мистър Бингли трябвало да замине за Лондон и съответно не му било възможно да приеме почетната им покана и тъй нататък, и тъй нататък. Мисис Бенит изпадна в униние. Не можеше да си представи каква ще е тази работа в Лондон толкова наскоро след пристигането му в Хъртфордшър; и с разочарование си каза, че той вероятно все тъй ще прехвърча от място на място и никога няма да се задържи в Недърфийлд. Лейди Лукас я поуспокои — тя предполагаше, че е прескочил до града да събере компания за предстоящия бал; а малко след това извести, че мистър Бингли щял да доведе дванадесет дами и седем господа за увеселението. Момичетата се огорчиха от броя на дамите; но в деня преди бала се успокоиха — чу се, че вместо дванадесет, бил довел само шест: петте си сестри и една братовчедка. А когато групата се появи в балната зала, състоеше се едва от петима: мистър Бингли, двете му сестри, съпругът на по-голямата и друг един млад мъж.

Мистър Бингли бе с хубава външност и благородна осанка; имаше приятно изражение и непринудено, естествено държане. Сестрите му бяха изтънчени дами, облечени с много вкус. Зет му, мистър Хърст, не беше кой знае колко изискан, но приятелят му, мистър Дарси, с изящната си, стройна фигура, с красивото си лице и благородния си вид скоро привлече всеобщото внимание; а пет минути след явяването му се разчу, че имал годишен доход от десет хиляди лири. Господата се възхищаваха от мъжествената му външност, дамите го намираха за по-хубав от мистър Бингли, но към средата на бала тъкмо когато всички бяха като запленени, непоносимото му поведение изведнъж ги отблъсна; излезе наяве, че е човек горделив, надменен, на когото с нищо не може да се угоди; а след това и цялото му огромно имение в Дарбишър не бе в състояние да ги накара да забравят противното му, неприветливо изражение и той не бе достоен да се сравнява със своя приятел.