Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 193

Мистър Бингли и Джейн живяха в Недърфийлд само една година. Тази близост с майка й и Меритън не бяха по силите дори за неговия приветлив характер, нито за нейното любещо сърце. Накрая се осъществи лелеяната мечта на сестрите му; той купи имение в графство, съседно на Дарбишър, и Джейн и Елизабет към всички други източници на щастие прибавиха и близкото съседство от тридесетина мили.

Кити бе особено облагодетелствувана и гостуваше почти непрестанно на някоя от по-големите си сестри. В това по-културно общество тя видимо се промени. По нрав бе по-смирена от Лидия, а и отделена от нейното влияние, под грижите на сестрите си стана по-уравновесена, по-начетена и по-интересна. Не й позволяваха да общува с Лидия и макар че мисис Уикъм непрестанно я канеше да й гостува и обещаваше да я води по балове и да я представя на млади мъже, баща й нито веднъж не й разреши.

В къщи остана само Мери; а тъй като мисис Бенит не можеше да търпи самотата, Мери стоеше сега повече с нея и нямаше време да се доусъвършенствува. Принуждаваше се да излиза в обществото, но не се отказа да извлича поуките от всяко сутришно посещение; и тъй като ги нямаше сестрите й, с чиято хубост да я сравняват, баща й смяташе, че не й е неприятно.

Уикъм и Лидия не се промениха от женитбата па сестрите й. Той философски се примири, че Елизабет ще узнае докрай всичко за неговата неблагодарност и неискреност; но не загуби надежда, че Дарси може би все пак ще склони да му помогне материално. Поздравителното писмо, което Елизабет получи от Лидия, й разкри, че ако не той, то съпругата му лелее подобни мечти. Писмото бе следното:

Милинка Лизи,

Желая ти радост. Ако изпитваш към мистър Дарси дори половината любов, която аз изпитвам към моя мил Уикъм, значи си много щастлива. Приятно ми е, че си толкова богата, и затова, когато нямаш какво друго да правиш, спомни си за нас. Зная, че Уикъм би желал да заеме някаква служба в двореца, а ми се струва, че няма да ни стигнат средства да живеем без чужда помощ. Няма значение каква ще е службата, стига да носи три-четиристотин лири годишно; но ако смяташ, че не е удобно, не споменавай за това на мистър Дарси.

Твоя и т.н.

И понеже Елизабет сметна, че не е удобно, постара се в отговора да сложи край на подобни искания и надежди. Но всякога, когато успяваше да отдели от личните си средства, изпращаше им по нещо. Открай време й беше ясно, че с техния доход и с присъщото им безгрижие за бъдещето парите никога не им стигат; затова, щом се местеха от един град в друг, те се обръщаха към нея или към Джейн с молба да им помогнат да изплатят задълженията си. Дори след свършването на войната⁹, когато се установиха в постоянно жилище, продължиха да живеят все тъй неспокойно. Непрестанно се местеха в нови, по-евтини квартири и продължаваха да харчат повече, отколкото печелеха. Тя скоро му стана безразлична; нейната любов се оказа малко по-трайна; но въпреки че беше млада и много несдържана, съумяваше да запази достойнството си на омъжена жена.