Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 13

Мистър Дарси стоеше до тях, глух за околните разговори, обзет от мълчаливо възмущение, че тъй празно прекарва вечерта, и така дълбоко бе потънал в мислите си, че забеляза застаналия до него сър Лукас едва когато оня каза:

— Какво чудесно развлечение за младите е това, мистър Дарси! Няма нищо по-хубаво от танците. За мен те са най-изтънченото забавление на висшето общество.

— Прав сте, сър, но танците имат това предимство да се харесват и в по-низшите общества по света. Всеки дивак умее да танцува.

Сър Уилям само се усмихна.

— Приятелят ви играе чудесно — додаде той след малко, когато Бингли се присъедини към танцьорите, — а вярвам, че и вие обичате това художество, мистър Дарси.

— Сигурно сте ме забелязали да танцувам в Меритън, сър.

— Да, да, видях ви и изпитах истинско задоволство. Често ли танцувате в двореца?

— Никога, сър.

— Не смятате ли, че с това бихте засвидетелствували уважението си към това място?

— Ако съм в състояние да го избегна, към никое място не обичам да изразявам уважението си по този начин.

— Както разбирам, притежавате къща в Лондон, нали?

Мистър Дарси кимна утвърдително.

— И аз на времето мислех да се преместя там — защото имам склонност към по-изискано общество, но не бях сигурен дали лондонският въздух няма да навреди на лейди Лукас.

Той млъкна в очакване на отговор; ала събеседникът му не възнамеряваше да отговаря; и като видя Елизабет да върви към тях, осени го идеята да извърши едно добро дело, затова я повика:

— Мис Елайза, мила, а защо не танцувате? Мистър Дарси, позволете ми да ви представя тази млада дама като една много желана партньорка. Кой би отказал да танцува, когато пред очите му стои такава хубавица?

Той хвана ръката й и понечи да я подаде на мистър Дарси, който, макар и силно изненадан, беше готов да я поеме, когато Елизабет изведнъж се дръпна и смутено каза на сър Уилям:

— Но, сър, аз не желая да танцувам! Моля, не си мислете, че съм тръгнала към вас да прося за партньор!

Искрено и учтиво мистър Дарси помоли за честта да танцува с нея; напразно. Елизабет бе непоколебима; усилията на сър Уилям да я убеди я оставиха непреклонна.

— О, Елайза, вие танцувате тъй възхитително — жестоко е да ме лишавате от удоволствието да ви наблюдавам; а този джентълмен, макар по убеждение да ненавижда това забавление, сигурно няма нищо против да ни зарадва за половин час.

— А, мистър Дарси е олицетворение на учтивостта — усмихнато отговори Елизабет.

— Така е — но като имам пред вид примамката, мила ми мис Елайза, не се учудвам на неговата любезност; та кой би се отказал от такава партньорка?

Елизабет насмешливо повдигна вежди и си тръгна. Отказът й не я бе злепоставил пред кавалера и той тъкмо мислеше за нея с приятно чувство, когато мис Бингли го заговори:

— Досещам се какво ви занимава в момента.

— Не ми се вярва.

— Представяте си колко ще е непоносимо да се прекарат и други вечери като тази — в подобно общество; да си призная, аз споделям чувствата ви. Досадих се до смърт! Каква скука, а каква олелия; колко нищожни, а колко самодоволни същества! Хайде, искам да чуя безжалостната ви присъда над тях!