Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 10

— Давам ви дума, госпожо, че никога няма да танцувам с него.

— Гордостта му не ме дразни толкова — каза мис Лукас, — понеже има с какво да се обясни. Защо се чудим — такъв един хубав млад мъж, от добро семейство, богат, облагодетелствуван във всяко отношение, с основание има високо мнение за себе си. Ако мога тъй да се изразя, той е в правото си да бъде горд.

— Много вярно — съгласи се Елизабет, — и аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.

— Гордостта — обобщи Мери, която се осланяше на мъдрите си размишления — според мен е често срещано несъвършенство. От всичко, което съм прочела, заключавам, че наистина се среща често, че човек по природа е склонен към това и че малцина от нас не хранят чувство на самодоволство за някои свои достойнства, все едно — истински или въображаеми. Суетност и гордост са различни неща, макар двете думи понякога да се използуват като синоними. Може да си горд, без да си суетен. Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите да мислят за нас.

— Ако съм богат, като мистър Дарси — провикна се едно от синчетата на Лукас, дошло със сестрите си, — щях да съм горд колкото си искам. Щях да си купя сто хрътки и да изпивам по цяло шише вино всеки ден.

— Значи, ще пиеш повече, отколкото трябва — викна мисис Бенит, — но само да те видя, веднага ще ти прибера бутилката.

Момчето заяви, че нямало да я даде; тя твърдеше, че ще му я вземе, и разправията приключи чак когато гостите си отидоха.

ГЛАВА ШЕСТА

Наскоро след това дамите от Лонгборн посетиха дамите от Недърфийлд. Визитата беше върната съответно. Приятните обноски на мис Бенит спечелиха симпатиите на мисис Хърст и мис Бингли; и макар да намираха, че майката е нетърпима, а по-малките дъщери изобщо не заслужават внимание, гостенките изявиха желание да се виждат с двете по-големи сестри. Джейн се отзова на тази любезност с истинска радост; но Елизабет преценяваше държането им като надменно, смяташе, че тъй се отнасят дори към сестра й, и не ги харесваше; според нея учтивото им отношение към Джейн се дължало по всяка вероятност на това, че брат им е запленен от нея. Защото при всяка тяхна среща проличаваше, че наистина е запленен; а за Елизабет бе също тъй очевидно, че Джейн се поддава на увлечението, което бе изпитала към него от самото начало, и вече е влюбена, но се радваше, че никой от околните не ще разбере, защото Джейн бе способна да люби дълбоко, да сдържа чувствата си и беше еднакво усмихната и приветлива към всички, а това я предпазваше от подозрителността на любопитните. Тя го сподели с приятелката си мис Лукас.

— Може и да е приятно да умееш да заблуждаваш околните в случай като този — отвърна Шарлот, — ала понякога подобна предпазливост се превръща и в недостатък. Ако жената прикрива чувствата си и от обекта на своето обожание, може да го отблъсне; за какво й е тогава утехата, че и околните не са разбрали? Във всяко любовно увлечение се крият чувства на благодарност и на суетност и те би трябвало да се поощрят. Всеки се увлича с лекота — да ти хареса някой, е нещо естествено, но колцина от нас са достатъчно смели да се влюбят дълбоко, без да ги обнадеждят? От десет случая в деветте за жената е по-добре да се покаже по-увлечена, отколкото е в същност. По всичко личи, че Бингли харесва сестра ти; но може да си остане само с харесването, ако тя не го поощри.