Читать «Бойно поле Земя III» онлайн - страница 8

Писмото надълго и широко обясняваше колко прекрасна била някаква област, наречена „Ташкент“. Големи планини, безкрайни равнини с дива пшеница, много овце. И мека зима. И пишеше как се оженил за някаква латинка! Какъв позор. Никаква чиста раса.

Браун Лимпър хвърли писмото. Може би хората са се върнали в старото село. Не бяха искали да се местят тук. Но изненадващо бе защо не бяха останали хората от Сиера Невада и онзи от Британска Колумбия — те нямаха нищо общо със старото село. Какво ги е привлякло в идеята да студуват и гладуват всяка зима?

Отидоха до старото село. Ларс имаше проблеми с приземяването и за малко да кацне по средата на урановата зона. Когато опасността премина, Браун Лимпър се повдигна и се огледа.

Тук също нямаше пушек.

Влезе в няколко от къщите. Понеже трябваше да се изнесат за много кратък срок, много от хората бяха принудени да изоставят повечето покъщнина и Браун Лимпър помисли, че сигурно те все още си седят там. Но не. Всички къщи бяха празни. Не претършувани, както бригантите ги оставяха. Просто празни.

Не без известен страх — нали бяха заложили капан — той приближи до къщата на Тайлър. Тя все още беше здрава. Може би капанът си седеше.

После забеляза, че част от покрива е срутен и обиколи откъм предната страна, където беше входната врата. Беше вдигната във въздуха. Ларс и Снит намериха нещо в снега.

Бяха останките от двама бриганти. Онова, което беше оцеляло след обгарянето, бе разкъсано от вълци. Очевидно бяха отворили вратата, и то доста отдавна.

Генерал Снит опипа с дулото на автомата останките от пари, кожа и кости.

— Трява са тъсили тука плячка — отбеляза той. — Ква загуба на хубво месо!

Браун Лимпър пожела да остане сам. Завлече крак нагоре към хълма, където някога погребваха мъртвите. Като стигна горе, обърна се и хвърли поглед към празното село, разпадащо се и изоставено завинаги.

Нещо го глождеше и сега изведнъж прозря какво.

Беше племенен вожд без племе.

От пет племена сега бе останало само едно — бригантите! И те не бяха от Америка.

Осъзна, че е най-добре да потули нещата. Това щеше да подкопае авторитета му.

Нещо привлече погледа му. Паметник? Малък камък стърчеше от земята. На него имаше надпис:

ТИМОТИ БРЕЙВ ТАЙЛЪР

Един добър баща

Издигнат в памет от неговия син

Д. Г. Т.

Браун Лимпър изкрещя. Опита се да събори с крак паметника. Беше здраво хванат и само си нарани крака. Остана там и крещя, крещя, а ехото раздра тишината на долината.

След това спря. Всичко беше по вина на Джони Гудбой Тайлър. Всичко, което се бе стоварило върху Браун Лимпър през целия му живот беше изцяло по вина на Тайлър!

Но той пак ще дойде. Търл имаше планове и щяха да ги изпълнят. Браун Лимпър добре ще се погрижи за това.

Ако Тайлър се появи на платформата за телепортиране, да се счита за мъртъв.

Браун Лимпър се спусна надолу към самолета. Каза на Ларс и Снит — не трябваше да разберат какви са истинските му намерения — следното: