Читать «Бойно поле Земя III» онлайн - страница 222

— Трябва ми хартия — каза Сот.

Намери голям лист, по-голям от горната платка на пулта.

— Трябва ми желязо на прах.

Намери кафеникаво черен прах, толкова фин, че сигурно можеше да се носи из въздуха.

Сот поръси с тънък слой прах бялата хартия. След това обърна капака на пулта върху хартията, като внимаваше да не се заплетат кабелите.

Намери няколко жички, закрепи ги за една батерия и я свърза към пулта. Изскочиха искри. Така го нагласи, че между капака и бутоните да протича течност.

Сот бързо чукна по един път всеки бутон от пулта.

Джони изведнъж разбра какво прави. Вдигна ръка, за да спре Сот да не маха капака. Свали от един рафт апарат за метален анализ, качи се на един стол и направи снимка отгоре.

Като свърши, Сот внимателно повдигна капака.

Върху хартията се бе отразила цялата верига. Металният прах бе намагнетизиран и подреден в групички, получили се след натискане на бутоните.

При повдигането на капака една малка част се бе замъглила. Но Джони го бе снимал с апарата. За всеки случай направи още една снимка на мъничките черни линийки.

Разполагаха с веригата!

Сот върна всичко в торбата, наду я до сто фунта, замени изгорелите предпазители и завъртя болтовете на пулта.

След два часа разполагаха и с трите типа моторни пултове. Повикаха механиците да върнат пултовете в превозните средства и да ги свържат.

Джони направи тест. Всички работеха.

Много се различаваше от пулта за телепортиране. Наистина много.

7

Сот се върна в стаята си. Кашляше силно, защото се бе преуморил. Джони седна на една импровизирана пейка и го изчака да си поеме дъх.

Най-после Сот каза:

— Не мога да разглобя и сглобя пулт за телепортация. Само Търл можеше. Не мога и да построя. Затова може би не трябва да приемам този договор.

Хвана го между два нокъта, погледна го с копнеж и го подаде на Джони.

Джони се зачуди какви ли щяха да са психлосите, ако не са се намесили в мозъка им катристите.

— Не, не — каза Джони и му го върна. — Свърши чудесна работа. Всъщност, ключът към конвенционалната психлоска математика, който ти ми даде, може да отключи вратата на парад от открития, които Междугалактическата е трупала. Може би помогна за просперитета на много, много раси.

— Наистина ли? — каза Сот. Помисли върху това. — Това е много хубаво. Да, много хубаво.

Беше се отнесъл.

— Знаеш ли — каза той след малко, — трябва да се справите и с проблема за сигурността. Страшно много хора от страшно много раси ще направят какво ли не, за да се доберат до психлоската математика и някои изобретения, които психлосите са откраднали. Сигурно знаеш, че професор Ерн, който е открил и развил телепортацията, е бокснард. Не? Ами да, не е психло. Да, много народ ще се опита да докопа тази информация. Но мисля, че мога да ви помогна.

Доста време мисли.

— Да, като че ли мога да го направя. — Усмихна се. — Като всеки човек с хоби обичам да си играя и да разнищвам нещата и преди петдесет години — бях на една ужасна планета, нямаше ни едно дръвце — си поставих задачата да вкарам психлоската висша математика в компютър. Ако някой бе докладвал, компанията и правителството сигурно щяха да получат удар. Но си спомням веригите, които направих. Ще работят, няма как, но ще ми трябват компоненти и уреди.