Читать «Бойно поле Земя III» онлайн - страница 2

Беше очевидно как работи: вътрешната изолация на дъното в действителност беше рефлектор. Точно над него минаваше главният източнок на ток. Над него имаше още една жица, после още една и така до горе. Общо петнайсет. Явно всяка усилваше заряда на долната. От външния край кабелите вероятно трябваше да бъдат прихванати в кутия, която участва в усилването, но нея я нямаше. Получаващият се многократно усилен заряд трябваше да се настрои към полетата на ядрото и на околните частици на въздушните атоми. След удара молекулите на въздуха се подреждаха в молекулярна кохезия. Крайният продукт бе невидима завеса, наречена „атмосферно-защитен йонизационен кабел“.

Това не беше „силов екран“. Използваше се в космическо пространство и Ховините имаха подобни устройства във всичките си големи бойни кораби. Това беше въздушна броня.

И нима Търл смяташе да я постави на седем фута и осем единадесети по цялото продължение на пулта и площадката?

Първоначалният план на Джони бе да позволи на Търл да построи пулта за управление и площадката за телепортиране и когато всичко е готово, да ги превземе по някакъв начин.

Но това променяше нещата.

Как е възможно да се пробие такава завеса?

Проклет Търл!

На първо време Джони направи солиден брой копия на плана на платформата за телепортиране. Извади картата на някогашните защитни зони на Междугалактическата минна компания и видя откъде копае Кер кабел за поправка на платформата.

Картата беше толкова стара и смачкана, че преди не бе забелязал същите тези кабели около всички мини, язовири и електропроводи. Сега видя, че африканската мина разполага с втори електропровод под земята и че наричаният преди много години язовир Оуенс Фолз е защитен. Извика Ангъс и му каза да иде да провери, а ако кабелът все още съществува, да разчисти с багер дърветата отгоре. Ако контролното табло в язовира все още работи, да превключи на подземно предаване и да обучи часовоите да го включват и изключват, така че да може да се влиза и излиза от язовира и мината.

Джони се разхождаше из лагера, опитвайки се да реши какво да правят при това положение. Видя сър Робърт, който току що бе пристигнал и му показа върху старата карта, че всички мини имат такава защита и вероятно те могат да се възползват от това.

Джони продължи да се разхожда, угрижен.

Телепортирането! Тайната на психлосите. Това бе средството, с което държаха под своята власт вселената. Без него бе невъзможно да защити планетата.

Срещна Маккендрик. Ранените психлоси вече били напълно възстановени. С изключение на Чърк, която просто си лежала. Не, още не е измислил как да измъкне онези неща от главите им — при тази структура на костите всяка намеса би била равносилна на смърт за чудовищата. Да, напълно разбираше, че ако опитат да се консултират с психлоси по технически въпроси, щяха да нападнат и да се самоубият, а ако бяха жени, вероятно да изпаднат в кома като Чърк.