Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 11

Даже и най-обикновеният, чужд клозет беше пълен с дребни ужасии като гнезда на оси, огромни паяци, тайнствени шумолящи неща по покрива и, една особено лоша зима, даже и малка зимуваща там мечка, която причини страхотен запек у цялото семейство, докато не я придумаха да се премести в хамбара със сламата. В клозета на една вещица можеше да има всичко.

— Да ида да видя, а? — добави тя.

— Щом искаш — небрежно отвърна Гулта, като почти успя да прикрие облекчението си.

Всъщност, когато тя най-сетне успя да отвори вратата срещу натрупаната купчина сняг, клозетът беше чист и подреден и в него нямаше нищо по-зловещо от един стар алманах, или по-точно, около половин стар алманах, внимателно окачен на гвоздей. Възражението на Баба срещу четенето беше от философско естество, но тя щеше да е последният човек, който би казал, че книгите, особено тези с хубави, тънки страници, нямат своето предназначение.

Ключът си поделяше една поличка до вратата заедно с какавида и остатъка от някаква свещ. Еск го взе предпазливо, като се опитваше да не обезпокои какавидата, и се върна бързо при момчетата.

Беше безполезно да опитват входната врата. Входните врати в Лошия Задник се използваха само от младите невести и от мъртвите, а Баба винаги се беше старала да избегне и двете състояния. От задната страна снегът се беше струпал пред вратата и никой не беше разчупвал леда върху бъчвата с водата.

Светлината започваше вече да се изнизва от небето, когато те най-после си пробиха път до вратата и успяха да накарат ключа да се превърти.

Вътре голямата кухня беше тъмна и хладна, и миришеше само на сняг. Тя винаги си беше тъмна, но те бяха свикнали да виждат големия огън в широката камина и да усещат мириса на гъстите пари на каквото се случеше там тя да вари, което понякога причиняваше главоболие или те караше да ти се привиждат разни неща.

Те пообиколиха несигурно наоколо, викайки, докато Еск реши, че повече не могат да отлагат и че трябва да се качат на горния етаж. Резето на вратата, която водеше към тясното стълбище, щракна доста по-силно, отколкото би трябвало.

Баба лежеше на леглото с ръце, здраво скръстени на гърдите. Малкото прозорче беше отворено. Вятърът беше навял ефирен снежец по пода и по леглото.

Еск се вгледа в съшития от разни парчета юрган под старицата, защото понякога някой дребен детайл можеше да се разрасне и да изпълни целия свят. Тя едва-едва чу, че Сърн започна да реве: спомни си баща си, който — много странно — бе направил юргана преди две зими, когато снегът беше почти толкова много, колкото и сега, и в ковачницата нямаше кажи-речи никаква работа, и как беше използвал за него всякакви парчетии, озовали се по някакъв начин в Лошия Задник от всички кътчета на земята, като коприна, дилемна кожа, воден памук и вълна от тарга, и тъй като и шиенето не му се удаваше много, резултатът, естествено, представляваше странно, подуто като буца нещо, което приличаше по-скоро на плоска костенурка, отколкото на юрган, и майка й великодушно бе решила да го подари на Баба миналата Новогодишна Нощ на Прасетата, и…