Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 20

Най-после асансьорът шумно спря и вратата се плъзна встрани, като откри пред Елсон блестящ от чистота овален коридор. Панелите излъчваха мека разсеяна светлина, от таванските ниши се спускаше зеленина. И само мощното боботене напомняше от време на време, че тук е енергийният център на базата.

Машинната зала порази Елсон. В нейното многокилометрово пространство, изпълнено с колони, които поддържаха горните етажи, и с еднаквите кубове на неутронните генератори, свободно можеше да се побере цял град. Залата учудваше и със своята просторност и мощ. Като че ли в това царство от машини, способни да натрупат в своята утроба енергията на цяла звезда, нямаше място за човека.

Елсон очакваше тук да е горещо и задушно и беше приятно изненадан от свежия прохладен въздух. Над кожусите на генераторите трептеше пъстра мараня, но вероятно енергетичната реакция, която превръщаше материята във вътрешността на тези машини в студен неутронен пламък, не отделяше много топлина.

Под тавана, над фантастично преплетените тръби и черните кабелни шини, плаваше прозрачна чиния.

Елсон не се досети веднага какво е това и едва като се вгледа, реши, че там сигурно се намира пултът за управление на енергозалата. На какво ли се държеше тази шестметрова стъклена „леща“? Не се виждаха нито въжета, нито подпори, които да я поддържат. Залата толкова потисна Елсон, че той се обърка, не знаеше какво да прави по-нататък, накъде да върви.

Стъклената кабина трепна, бавно се спусна и се насочи към него.

— Ей, младежо, дълго ли ще стоиш тук? — разнесе се отгоре нечий насмешлив глас.

Едва след седмица, след дълги медицински процедури, ваксинации и прегледи Елсон най-после можеше да започне работа.

Главният енергетик Гришин беше пълен човек с пронизващи яркосини очи, които изглеждаха като чужди на неговото олющено от радиационните изгаряния лице. Той седеше в просторния салон, който му заместваше кабинета, и премяташе в ръце личната карта на Елсон.

Без да погледне нито веднъж в нея, Гришин замислено изучаваше младежа, като че ли преценяваше колко струва.

— Вероятно не сте очаквали това назначение? — попита най-после той, извърна поглед от Елсон и го насочи някъде встрани, сякаш бе загубил всякакъв интерес към него.

И тогава като че ли нещо се отприщи в Елсон. Той заговори за своята наука, за годините, прекарани в университета. За мечтата си да работи по специалността. И че само хора, които не следят научната информация, не могат да разберат значението на ентропистиката.

Гришин го слушаше внимателно и кимаше в знак на съгласие, с което още повече разпали младежа. Елсон реши, че най-после е намерил слушател, който може да го разбере. Не се сдържа и му разказа за обидата, нанесена му от Ротанов. А когато свърши, Гришин неопределено рече:

— Ротанов няма нищо общо с това. Аз го помолих спешно да изпрати ентропист в моя отдел.

Елсон почувствува как кръвта нахлу в главата му.

— Нужен ви е ентропист? В машинното отделение?

Гришин кимна, разтри дебелия си врат, после неочаквано извади от бюрото нахвърлен на ръка чертеж и му го подаде.